Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Детето изписука уплашено, отдръпна се от него и ишез-на.
Репхайм не й обърна никакво внимание. Беше прекадено заег с мисли и преизпълнен с емоции.
Най-напред осъзна с абсолютна сигурност, че това не е баща му. Да, Калона беше могъщ и обвързан с Мрака, но усещането от присъствието му в този свят беше различно. Репхайм можеше да го усети в реакцията на скритите дълбоко в земята зли духове, които днешният модерен свят на изкуствени светлини и електроника напълно беше забравил. Но Репхайм не ги бе забравил и от дълбините на нощните сенки той усети вибрации, които го объркаха.
Кой би могъл да е толкова могъщ, че да разбуди злите духове?
Изведнъж го удари страхът на Стиви Рей. Първичността на нейния пълен ужас се смеси с възторга на злите духове и това го насочи към правилния отговор.
- О. богове! Самият Мрак е пристъпил пределите на този
свят! ^
Още преди да вземе решение какво да прави, Репхайм вече действаше. Блъсна вратата така, че тя се разби с трясък.
Нямаше никаква идея къде да отиде.
Погълна го още една вълна от ужас. Усети го заедно с нея и знаеше, че Стиви Рей е вцепенена от страх. Страшна мисъл го осени за миг: Да не би Стиви Рей да е призовала Мрака? Как би могла? Защо би го направила?
Отговорът на най-важния от трите въпроса се появи мигновено. Стиви Рей би направила почти всичко, за което вяр-яа, че би помогнало на Зоуи да се върне.
Сърцето му заби лудо, а кръвта му пулсираше бясно във вените. Къде ли е тя? В Дома на нощта?
Не. със сигурност не е там. Ако би тръгнала да призовава Мрака някъде, това със сигурност няма да е в училище, посветено на Светлината.
Защо не дойде при мен? - извика той в яда си. - Аз познавам Мрака, а ти не!
Но докато го казваше, осъзна, че не е прав. Стиви Рей също се бе докосвала до Мрака, когато е умирала. Той не я познаваше тогава, но познаваше Старк и сам бе видял Мрака, обгръщащ го в смъртта, до възкресяването на момчето.
Но Стиви Рей е избрала Светлината помисли си гой. - А тя винаги подценява покварата на Мрака.
Това, че съм жив, го доказва.
Стиви Рей се нуждаеше от него, отчаяно.
Къде си? - промърмори той.
Не усети нищо друго освен неспокойното раздвижване на злите духове.
Дали да не използва някой от тях, за да го заведат при Мрака? Не, сам отхвърли идеята си той. Злите духове могат да го открият, единствено ако Мракът ги призове. А той трябваше да открие...
РЕПХАААЙМ'
Писъкът на Стиви Рей отекна зловещо около него. Гласът й беше изпълнен с болка и отчаяние. Този Звук се заби право в сърцето му. Знаеше, че очите му светят в червено. Искаше да разкъсва и унищожава. Мъглата от алена ярост започна да го обгръща изкусително. Ако й се поддадеше напълно, би се превърнал повече в звяр, отколкото в човек и този необичаен и неприятен страх, който изпитваше за нея, щеше да изчезне, задушен оз инстинкта му и от ненужното насилие, с което би могъл да се утеши, ако започне да напада безпомощни хора в тъмното. За миг това ще му помогне. За миг ще спре да чувства.
И защо да не се отдаде на яростта, която толкова пъти е изпитвал в живота си? Беше лесно, познато и сигурно.
Ако се поддаде, това ще е краят на връзката ми с нея. От тази мисъл го побиха тръпки. Червената мъгла, която го обграждаше, започна да избледнява.
- Не! - извика той и човечността в гласа му взе надмошие над звяра в него. - Ако я оставя на Мрака, тя ще загине.
Репхайм си пое дълбоко дъх. Трябваше да се успокои. Трябваше да помисли. Червената мъгла продължаваше да се разсейва и мисълта му отново се проясни. Трябва да използвам връзката .между нас и кръвта ни.
Репхайм се застави да се успокои и вдиша от нощта. Знаеше какво трябва да направи. Пое си отново дълбоко дъх и започна:
- Призовавам силата на духа на древните безсмъртни, която ми принадлежи по рождение.
Репхайм се замисли за изтощението, което това призоваване би причинило на раненото му тяло, но като почерпи сили от сенките, с изненада усети бушуваща енергия. Светът около него изглеждаше пропит с първична, древна сила. Усети лошо предчувствие, но той я използва, за да канализира енергията, изпълнена с безсмъртната кръв, течаща във вените му. Кръвта, която сега споделяше със Стиви Рей. Тя го изпълни, тялото му беше погълнато от тази толкова свирепа енергия и той падна на колене.
Осъзна, че се е случило нещо необикновено, когато за-беляза, че може да движи и двете си ръце свободно, макар едната да бе счупена и привързана към гърдите му.