Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Да, добре, но ти заслужаваш нещо повече от момче, което и хабер си няма как да защити жена си.
Стиви Рей така повдигна вежди, че почти се сляха с къдравата й коса:
- Правилно ли чух, че току-що ме нарече своя жена?
- Ами, да - размърда се той нервно. - Но в добрия смисъл.
-Далас, нямаше как да спреш това, което се случи на покрива - каза му тя откровено. - Знаеш какви са онези.
-Трябваше да съм с теб тогава. Трябваше да съм твоят воин.
- Не ми трябва воин! - извика тя, вбесена от упоритостта му и от това, че бе толкова разстроен.
- Е, повече от ясно е, че аз не съм ти нужен повече.
Той се обърна и пъхна ръце в джобовете си.
Стиви Рей погледна прегърбената му стоика и се почувства ужасно. Беше го наранила, защото го отблъсваше само за да запази тайната за Репхайм. Гузна като заек в моркове-на нива, тя изскочи от колата и сложи нежно ръка на рамото му. Той изобщо не се обърна към нея.
- Хей, не е вярно, че не си ми нужен.
- Да, точно затова се чудиш как да ме отблъснеш.
Не, просто съм много заета. Извинявам се, ако съм се държала гадно.
- Не, не гадно - погледна я той най-после. - Просто вече не ти пука за мен.
- Напротив! - каза тя бързо и го прегърна.
- Тогава нека да дойда с теб - прошепна той в ухото й.
Стиви Рей се дръпна назад, така че да може да го погледне, и отказът, който вече беше на устата й, замръзна неизказан. Сякаш можеше да види в сърцето му и й беше ясно, че ще го разбие. Как си позволяваше да го наранява така заради Репхайм? Тя беше спасила гарвана-демон. Не съжаляваше за това. Но определено съжаляваше, че тази й постъпка наранява хората около нея.
Е, това е. Няма повече да наранявам приятелите, на които най-много държа.
- Добре, можеш да дойдеш с мен - каза тя.
Очите му изведнъж светнаха:
- Сериозно ли го казваш?
Да, разбира се. Но наистина ми трябва зелена свещ. Ароматни треви също. И това ни най-малко не е тъпа задача.
- Ще ти донеса един чувал свещи и колкото искаш треви! - засмя се Далас, целуна я и като извика, че ей сега се връща, хукна към храма.
Стиви Рей се върна бавно в колата. Хвана волана и се загледа право напред, като си повтаряше списъка с нещата за вършене:
Ще призова земята заедно с Далас. Ще разбера каквото мога за двете крави. После ще върна Далас обратно в училище. Ще измисля някакво извинение. Добро извинение, за да изляза отново, само че този път сама. Ще отида в музея, за да се срещна с Репхайм. Ще проверя дали не знае още нещо, което може да помогне на Старк и Зи. После ще се върна тук. Без да наранявам приятелите си, като ги отблъсквам. Ще проверя червените хлапета. Ще разпитам Ленобия и останалите за новини от Зи. Ще се обадя на Афродита. После ще трябва да измисля какво да правя с лошите хлапета в депото. А после ще положа огромно усилие да не се хвърля от някоя висока сграда.
Стиви Рей се наведе напред и подпря глава на кормилото. Чувстваше се, сякаш потъва в някое миризливо, оклахомско блато.
Как изобщо Зи се справяше с всичкия този стрес?
Не успя, дойде непоканена в главата й мисъл. Това я пръсна на парчета.
ДВАНАЙСЕТА ГЛАВА
Стиви Рей
- Виж, изглежда, сякаш някое супер мощно торнадо е минало през Тулса - каза Далас.
Той гледаше през прозореца, докато Стиви Рей маневрираше между поредните изпопадали клони. Основният път към парка бе блокиран от паднало на улицата дърво, разпо-ловено надве, така че се наложи да паркира до него.
- Поне част от електричеството го възстановяват.
Тя посочи към уличните лампи, обкръжаващи парка, осветяващи ужасната бъркотия от увредени от снега дървета и смазани храсти азалия.
- Не и за тези приятелчета - каза Далас и посочи с брада към най-близките до парка къщи.
Тук-там се виждаше по някоя светлинка да проблясва през прозореца, доказвайки, че някои хора са имали предвидливостта да си купят генератори, преди бурята да удари, но по-голямата част от квартала беше потънала в мрак и тишина.
- Много съжалявам за тях, но затова пък много ми се улеснява животът точно сега - каза Стиви Рей и излезе от колата.
Далас излезе след нея, като държеше голяма, зелена ритуална свещ, сноп сушени треви и кутия кибрит.
- Всички са се сврели надълбоко и няма да ни обърнат никакво внимание.
- Тук определено имаш право, момиче каза Далас и я прегърна нежно.
- Ау, много е приятно да ти казват, че имаш право.
Тя го придърпа за кръста и пъхна ръката си в джоба на дънките му. Той се наведе и я целуна по челото.