Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- В такъв случай по-често ще ти го казвам.
- Май нещо се опитваш да ме размекнеш - ухили се тя.
- Не знам. Получава ли се?
- Може би.
- Добре.
И двамата се засмяха. Тя го бутна леко с хълбок:
- Нека да идем там до онзи дъб. Изглежда ми подходящо място.
Както кажеш, момиче.
Вървяха бавно към центъра на парка, минаваха покрай повалени дървета и клони, провираха се през снежни преспи, натрупани от ледената буря, като полагаха усилия да не се подхлъзнат. С право бе оставила Далас да дойде с нея. Може би известна част от объркването й по отношение на Репхайм се дължеше именно на това, че бе започнала да страни от приятелите си и твърде силно се концентрираше върху Обвързването. По дяволите, Обвързването й с Афродита също изглеждаше много странно в началото. Може би просто й трябваше повече време или пространство, за да се справи с усещането.
- Хей, виж това - извика Далас и привлече вниманието й. Сочеше в корените на огромен дъб. - Изглежда сякаш дървото е направило кръг за теб.
Да, колко яко! - възкликна тя.
И наистина изгледаше така. Огромното дърво сякаш не бе повлияно от бурята. Беше загубило само върховете на няколко клона. Паднали на земята, те образуваха идеален кръг около дървото.
Далас се поколеба да прекрачи окръжността:
Аз по-добре да остана тук, става ли? Може това наистина да е специален кръг за теб и не искам да го нарушавам.
Стиви Рей го погледна. Далас беше добро момче. Винаги казваше мили неща и й показваше, че я разбира по-добре от всички останали.
- Благодаря ти, много мило от твоя страна, Далас.
Тя се повдигна на пръсти и го целуна.
Ръцете му се стегнаха около нея и той я притисна към
себе си:
- Всичко за моята Висша Жрица.
Дъхът му беше топъл и нежен и Стиви Рей изпита желание да го целуне отново, наслаждавайки се на трепета, който й носеше. Харесваше й, че докосването му пропъждаше от главата й мислите за Репхайм. Беше останала без дъх, когато той с неохота я пусна.
Закашля се леко и се усмихна:
- Внимавай, момиче. Отдавна не се е случвало да останем насаме.
- Да, твърде отдавна - усмихна се тя.
- Ще трябва да поправим това възможно най-скоро, но първо си свърши работата.
- О, да. Работа, работа, работа...
Тя с усмивка взе снопа треви, кибрита и зелената свещ.
- Хей, - извика Далас. - Сега си спомних нещо, което сме учили за тревите. Не трябва ли да използваш нещо друго, преди да ги запалиш? Бях много добър по Заклинания и ритуали, затова съм сигурен, че имаше и още нещо, а не просто да запалиш снопа и да го размахаш.
Стиви Рей разтърка замислено челото си с ръка:
- Не знам. Зоуи го е споменавала като част от ритуалите на индианците. Каза, че привличало положителна енергия, сигурна съм.
-Е. добре. Предполагам, че тя знае най-добре - каза Далас.
-Да, освен това е просто трева, която мирише добре. Искам да кажа, какво толкова може да й има?
- Така е. А и ти имаш връзка със земята. Някаква горяща трева би трябвало да е под твой контрол.
- Да. Е, да започваме.
Стиви Рей прошепна благодарност към елемента си и пристъпи в кръга. Обърна се без колебание на север, точно пред самото дърво. Застана там и затвори очи. Беше разбрала, че най-добрият начин да се свърже със земята, е чрез сетивата. Затова вдиша дълбоко, прочисти ума си от всички объркани мисли, като остави единствено слуха си буден.
Заслуша се в земята. Можеше да чуе как вятърът шумоли в листата и как птиците пееха. Чуваше звуците и шепота на парка, който се подготвяше за една дълга студена нощ.
Когато сетивата й се изпълниха със звуци, Стиви Рей си пое отново дълбоко дъх и си представи богатия и плътен аромат на зрели летни домати. Замисли се за обикновената магия на земята, как от нея се подават малки зелени стръкчета, а отдолу можеш да откриеш хрупкави моркови, изхранени изцяло от нея.
Преизпълнена с изобилието на земята, тя се замисли за нежното докосване на слънчева поляна, покрита с глухарчета, или пък за усещането след пролетен дъжд.
И тогава, като си пое още по-дълбоко дъх, Стиви Рей разтвори душата си за удивителния и магически начин, по който дарбата й я караше да се чувства. Земята бе майка, съветник, сестра и приятел. Земята я обграждаше и дори когато всичко останало изглеждаше напълно объркано, тя можеше да разчита на своя елемент да я утеши и защити.
Стиви Рей отвори очи с усмивка. Обърна се най-напред надясно:
- Въздух, призовавам те в своя кръг.
Въпреки че нямаше жълта свещ или някой, който да представлява въздуха, Стиви Рей знаеше колко е важно да отдаде уважение на всеки един от останалите четири елемента. А ако има късмет, те ще се отзоват на призива й и ще заздравят силата на кръга й. Тя се обърна на юг и продължи: