Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Писъкът на Стиви Рей отекна във вика на Репхайм:
-Не!
Бикът се спря и обърна поглед към гарвана-демон:
- Тази нощ започва да става все по-интересна.
Гласът проехтя в ума му. Репхайм се опита да обуздае
страха си, когато бикът направи две крачки към него. разтърсвайки земята.
- Усещам Мрака в теб.
Да - отвърна той, заглушавайки звука от лудото биене на сърцето си. Доста дълго живях в Мрак.
- В такъв случай е странно, че не те познавам. - Бикът подуши въздуха пред Репхайм, - Макар да усещам баща ти.
- Благодарение на силата на неговата кръв успях да пробия завесата ти и да вляза тук.
Той издържа на погледа на бика, макар да мислеше за Стиви Рей. която лежеше на метри от него. кървяща и безпомощна.
- Така ли? Според мен лъжеш, птицечовеко.
Макар тонът му да не се промени. Репхайм усети гнева на бика.
Опита се да запати спокойствие и загреба малко от червената мъгла, която обгръщаше тялото му. Вдигна ръка, сякаш я предлагаше на бика:
- Това ми помогна да вляза през димната завеса. Тази сила е моя по наследство, имам я от безсмъртната кръв на баща си, Калона.
- Вярно е, че във вените ти тече кръв на безсмъртен. Но силата; която обгръща тялото ти, е взета от мен.
По гърба на Репхайм преминаха тръпки. Той бавно наведе глава е уважение и признание.
- В такъв случай ти благодаря, понеже не съм призовавал твоите сили. Обърнах се само към тези. които ми принадлежат по наследство.
- Чувам истината в думите ти, сине на Калона, но защо си използвал тази безсмъртна сила. за да дойдеш точно сега в моя кръг? Каква работа имате ти или баша ти с Мрака?
Репхайм външно остана напълно спокоен, но умът му препускаше. До този момент той винаги беше черпил сили от наследството си на безсмъртен и от уменията на гарвана. от който е създаден. Но тази нощ, изправяйки се лице в лице с Мрака, преизпълнен със сила, която не беше негова, той осъзна, че макар тя да му бе помогнала да открие Стиви Рей, той нямаше да успее да я спаси, използвайки Мрака, независимо дали черпи сили от бика. или от баща си. Дори инстинктите на гарвана не биха му помогнали срещу звяра пред него. Нито една от тези сили не би могла да срази бика - това въплъщение на Мрака.
Така че Репхайм избра да почерпи сили от единственото, което му остава. Човечността, предадена му от тялото на мъртвата му майка. Отвърна на бика като човек с такава първична откровеност, която можеше да разбие сърцето му.
- Тук съм, защото и тя е тук. А тя ми принадлежи.
Репхайм не отмести поглед от очите на бика, само кимна
с глава по посока на Стиви Рей:
- Усещам миризмата и върху теб. - Бикът се приближи към него с още една крачка, разлюлявайки земята отново. Може и да ти принадлежи, но тя имаше дързостта да ме призове. Тази вампирка потърси моята помощ и аз се отзовах. Както знаеш, сега трябва да плати цената. Напусни веднага, птицечовеко, и ще ти подаря живота.
- Върви си, Репхайм, - Гласът й беше слаб, но когато най-после погледна към нея, видя, че погледът й беше решителен. - Сега не е като на покрива. Не можеш да ме спасиш от това. Просто си върви.
Трябваше да си тръгне. Знаеше го. Само преди няколко дни не можеше дори да си представи свят, в който ще застане лице в лице със самия Мрак в опит да спаси някакъв вампир. В опит да спаси който и да било друг, освен себе си или баща си. Сега се загледа в топлите сини очи на Стиви Рей и това, което откри, беше цял един нов свят. Свят, в който това странно, малко момиче, означаваше сърце, душа и истина.
Моля те. Не му позволявай да нарани и теб - каза тя.
И тези думи, тези самоотвержени, искрени и безкористни думи го накараха да вземе своето решение.
- Казах, че тя ми принадлежи. Усещаш я в мен и знаеш, че е вярно. Така че аз мога да платя дълга й.
- Не! - извика Стиви Рей.
- Добре си помисли, преди дами отправяш такива предложения, сине на Калона. Аз няма да я убия. Дългът й е само кръвен, не жизнен. Ще ти я върна, евентуално, когато и се насладя до насита.
Думите на бика отвратиха Репхайм. Представи си го как се храни от нея като пиявица. Как ближе разкъсаната й кожа и опитва солената й кръв. Тяхната кръв, смесена, понеже са Обвързани.
- Вземи моята кръв. вместо нейната. Аз ще изплатя дълга й - каза той.