Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Не позволявай да се окаже, че е направила грешен избор - каза черният бик. Гласът му беше също така мощен и отекваше в ума на Репхайм, но беше изпълнен със състрадание. - Защото независимо дали си струваш или не, тя вече ми плати цената.
Черният бик сведе глава и предизвика белия, изблъск-вайки го от тялото на Репхайм. Последва оглушителен трясък, а настъпилата след това тишина беше дълбока и не по-малко оглушителна.
Черните нишки изчезнаха като роса на лятно слънце. Стиви Рей беше паднала на колене и изведнъж пушекът се разнесе и новакът връхлетя в кръга, с нож в ръка.
- Отдръпни се, Стиви Рей! Сега ше убия тази гадина!
Стиви Рей докосна земята и прошепна:
- Земя, препъни го. Силно.
Зад рамото й Репхайм видя как земята се надига точно пред краката на момчето и жилавият новак падна по очи.
- Можеш ли да летиш? - прошепна тя.
Така мисля - промърмори Репхайм.
- Тогава се връщай в музея. Ще дойда при теб по-късно.
Той се поколеба. Не искаше да се разделят толкова скоро, след като преминаха заедно през това изпитание. Дали наистина вече е добре, или Мракът е взел твърде много от нея?
- Добре съм, заклевам се - отвърна тя, след като прочете мислите му. - Сега върви.
Репхайм се изправи. Хвърли й последен поглед, разпери криле и понесе изнуреното си тяло към небето.
ЧЕТЕРИНАЙСЕТА ГЛАВА
Стиви Рей
Далас полу-влачеше, полу-носеше Стиви Рей, като слязоха от колата, и спореше с нея, защото настояваше да я заведе в лечебницата, вместо първо в стаята й, както тя искаше. В този момент се натъкнаха на Ленобия и Крамиша, които отиваха към храма на Никс.
- Боже мили! Здравата си загазила! - извика Крамиша и се закова на място.
- Далас. бързо да я заведем в лечебницата! - каза Ленобия.
За разлика от Крамиша тя не замръзна на място при гледката на окървавената Стиви Рей. Завтече се, за да помогне на Далас, подхвана я от другата страна и моментално я поведоха към лечебницата.
- Не, я чакайте малко. Искам да ида в стаята си. Трябва ми телефон, а не доктор. А не мога да си намеря скапания телефон.
- Не можеш, защото онази птицеподобна гад ти съдра почти всичките дрехи, заедно с кожата. Телефонът ти сигурно е там. в парка, стъпкан в калта и подгизнал от собствената ти кръв. Трябва да идеш в скапаната лечебница!
Аз имам телефон, може да използваш моя каза Крамиша, като ги настигна.
Използвай телефона на Крамиша, но Далас има право. Та ти дори не можеш да стоиш сама на краката си. Отиваме незабавно в лечебницата - каза Ленобия решително.
- Добре. Както и да е. Занесете ме до някой стол или до нещо за сядане, за да мога да се обадя. Крамиша, имаш номера на Афродита, нали?
- Да, само не си мисли, че това ни прави приятелки — промърмори тя.
Погледът на Ленобия се върна към раненото тяло на Стиви Рей:
- В доста лоша форма си - каза тя. - Отново. - Изведнъж думите на Далас изплуваха в съзнанието й, очите й се разшириха от ужас. Каза, че го е направила някаква птица?
Птицеподобно - каза Далас, а едновременно с него Стиви Рей извика:
- Не! Далас, точно сега нямам времето и енергията да споря с теб.
- Искаш да кажеш, че не си видял точно какво се е случило с нея? - попита го Ленобия.
-Да. Имаше твърде много пушек и тъмнина. Не виждах къде е и не можех да проникна в кръга, за да й помогна. А когато въздухът се проясни, тя беше в това състояние и птицеподобното се беше надвесило над нея.
- Престани да говориш за мен, все едно ме няма! И не се беше надвесил над мен. Лежеше на земята до мен.
Ленобия понечи да каже нещо, но в този момент стигнаха до лечебницата, където ги посрещна старшата сестра Сапфир, която сега ръководеше мястото в отсъствието на Лечителката. Тя ги посрещна с обичайното си кисело изражение, но в момента, в който видя Стиви Рей, очите й се разшириха от ужас:
Бързо я сложете тук — каза тя и посочи едно новоосвободено легло.
Оставиха я там внимателно и Сапфир започна да вади инструменти от един метален шкаф. Първото нещо, което извади, беше пликче с кръв, което веднага подхвърли на Ленобия.
Накарай я да го изпие веднага.
В пълно мълчание Ленобия разкъса пликчето и помогна на Стиви Рей да го хване с треперещите си ръце и да го поднесе към устата си.
Ще ми трябва още от същото - каза тя. - И както вече казах, спешно се нуждая от телефон. На секундата.
- Трябва да видя какво е разкъсало кожата ти по този начин. Изгубила си много кръв и трябва да си набавиш бързо голямо количество. Също така трябва да разбера защо кръвта от раните ти мирише така странно.