Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Огън, призовавам те в своя кръг.
Като се движеше по часовниковата стрелка, тя се обърна на тапад:
- Вода, призовавам те в своя кръг.
Изведнъж тя се отклони от традиционното призоваване и отстъпи няколко крачки назад към средата на кръга:
- Дух, знам, че това не е прието, но ще се радвам, ако и ти се присъединиш към кръга ми.
Обръщайки се на север, Стиви Рей беше почти сто процента сигурна, че с периферното си зрение мярна тънка сребърна спирала. Тя хвърли доволна усмивка към Далас:
- Мисля, че се получава.
- Естествено, че ще се получи, момиче. Ти имаш голямата дарба на Висша Жрица.
Беше много приятно, че Далас продължаваше да я нарича Висша Жрица, и тя се усмихна. Изпълнена с гордост, тя се загледа на север и запали зелената свещ:
- Земя, знам, че правя неща извън общоприетия ред, но трябва да запазя най-доброто за накрая. Така че сега те моля да дойдеш при мен, както винаги правиш, защото между нас има връзка, която е по-специална дори от светулките, изпълващи парка в лятна нощ. Ела при мен, земя. Моля те, ела при мен.
Земята се подчини като палаво кутре. Преди секунди нощта беше хладна, влажна и парализирана от снежната буря, а сега Стиви Рей усети приятната топлина на типичната за Оклахома лятна нощ и присъствието на нейния елемент взе надмощие над призования кръг.
- Благодаря ги - възкликна тя радостно. - Не мога да ти опиша колко много значи за мен това, че винаги мога да
разчитам на теб. ^
От нея се излъчваше топлина и снегът наоколо, който покриваше тревата, се разпука и разтрогни, а зелените стръкчета изскочиха, освободени от зимния си затвор.
- Добре - каза тя, като запази ума си изпълнен със силата на земята и заговори сякаш на човек. - Трябва да те помоля за нещо важно. Но преди това трябва да запаля тези неща, защото мисля, че ти харесва.
Стиви Рей хвана снопа изсушени ароматни треви и поднесе запалката към него. Духна го леко, така че да започне да пуши. Обърна се към Далас и му се усмихна, като размахваше снопа, докато целият въздух в окръжността не се изпълни със сив пушек и миризма на лято в прерията.
Когато се върна в началото на кръга, тя се обърна отново на север, посоката на нейния елемент:
- Приятелката ми, Зоуи Редбърд, ми каза, че тези аро
матни треви привличат положителна енергия, а сега определено се нуждая от такава. Особено като се има предвид, че именно за Зоуи се моля сега. Знам, че я помниш, тя също има връзка с теб, както и с всичките пет елемента. Тя е много специална и то не само защото ми е приятелка. Специална е, защото... Стиви Рей замълча и изведнъж думите й се отприщиха: Специална е, защото в себе си има
частица от всичко. Струва ми се, че по някакъв начин символизира всеки един от нас. И се нуждаем от нея. Където и да се намира, тя е тежко ранена и има нужда от помощ, за да открие обратния път. А нейният воин, момче на име Старк, трябва да я последва. Той съшо се нуждае от твоята помощ. Иска ми се да ми помогнеш да открия как Старк да спаси Зоуи. Моля те.
Стиви Рей вдигна снопа треви, размаха го и зачака.
Пушекът беше гъст и сладък. Нощта бе необичайно топла, заради присъствието на земята.
Но нищо не се случи.
Стиви Рей беше уверена, че усеща земята, нежна и желаеща да откликне на молбата й.
Но нищо не се случваше.
Абсолютно нищо.
Чудейки се какво още да направи, тя размаха отново снопа и реши да опита още веднъж:
- Е, може би не бях достатъчно конкретна. - Тя се замисли за секунда, опитвайки се да си спомни нещо от разговора си с Афродита. Със силата на земята и с енергията на тези свещени треви призовавам белия бик от древните времена, защото трябва да разбера как Старк може да спаси Зоуи и да я доведе обратно в нашия свят.
Изведнъж снопът пламна в червено. Стиви Рей извика от болка и го хвърли. Черен и плътен пушек се заизвива от него, като змия, изригваща мрак. Тя притисна изгорената си ръка към тялото и заотстъпва.
- Стиви Рей, какво става?
Чуваше как Далас я вика, но когато погледна към него, вече не можеше да го види. Димът беше твърде гъст. Тя се опита да му извика нещо, но не виждаше нищичко. Обърна се към мястото, на което трябваше да стои зелената свеш, но тя също бе обгърната от пушека.
- Не знам какво става - извика тя объркано. - Изведнъж тревата стана много странна и...
Земята под краката й, която до момента беше най-осеза-емата връзка с нейния елемент, започна да се тресе.
- Стиви Рей, трябва да дойдеш тук. Не ми харесва всичкият този пушек.