Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Същият си като баща си! И ти като него избираш да се бориш за същество, което никога няма да ти даде
това, което най-силно желаеш. Ио така да бъде. Приемат предложението ти да изплатиш дълга й вместо нея. Освободете я! - заповяда бикът.
Острите като бръснач нишки се отдръпнаха от тялото на Стиви Рей и сякаш само те я държаха на крака. Тя се строполи върху подгизналата от кръв земя.
Преди да може да й помогне, една нишка, подобна на кобра, се плъзна към него и със свръхестествена бързина се уви около глезена му.
Гарванът-демон не изохка, макар да му се искаше. Вместо това той напрегна сили да се концентрира, въпреки болката, и извика на Стиви Рей:
Връщай се в Дома на нощта!
Видя как тя се опитва да стане, но се подхлъзна на собствената си кръв и падна отново. Погледите им се срещнаха, той се наклони към нея и разпери криле, за да й помогне да стане, решен да се отскубне от нишката и да изнесе Стиви Рей от кръга.
Но тогава още една нишка се стрелна към него и се уви около бицепса на току-що излекуваната му ръка, като разряза плътта му на няколко сантиметра в дълбочина. Последва я още една и той не можеше да спре да крещи в агонията си, когато нишката се обви около крилете му и раздра плътта на гърба му, приковавайки го към земята.
Репхайм! - извика Стиви Рей.
Той не виждаше бика, но усещаше земята да трепери, значи съществото го приближаваше. Завъртя глава и през болката, която замъгляваше ума му. видя как Стиви Рей се опитваше да допълзи до него. Искаше да я спре. да направи нещо, което да я накара да побегне, но когато езикът на бика докосна раната на крака му, той осъзна, че тя всъщност не идва при него. Беше застанала на колене, притисната към земята. Ръцете й трепереха, тялото й все още кървеше, но лицето й възвръщаше цвета си. Тя черпи сили от земята, осъзна той с огромно облекчение. Така щеше да стане достатъчно силна, за да излезе от кръга.
- Бях забравил сладостта на безсмъртната кръв. Кръвта на вампирите съдържа много малка частица от нея. Мисля, че няма да ти се наситя лесно, сине па Калона. А и си почерпил сили от Мрака тази вечер, така че имаш голял f дълг за изплащане.
Репхайм не искаше да поглежда към съществото. Притиснат към земята от режещите нишки, той завъртя главата си така, че да вижда Стиви Рей. Концентрира се върху нея, а бикът се надвеси над него и започна да пие от кървящите му криле.
Агония, каквато никога преди не беше изпитвал, разтърси тялото му. Не искаше да крещи, не искаше да се гърчи от болка. Но нямаше контрол върху себе си. Очите на Стиви Рей бяха единственото, което го задържаше в съзнание.
Стиви Рей се изправи е вдигната ръка и Репхайм си помисли, че халюцинира, защото тя изглеждаше толкова силна, могъща и много, много ядосана. Държеше нещо в ръка - дълъг сноп треви, от който се носеше пушек.
- Направих го преди, ще го направя и сега.
Гласът на Стиви Рей дойде някак отдалеч, но прозвуча силно и решително. Репхайм се зачуди защо бикът не я вижда и не я спира, но той беше толкова зает да се наслаждава на раздиращата болка, която причиняваше, че Репхайм бързо откри отговора. Бикът не приемаше Стиви Рей за заплаха, а и беше твърде опиянен от кръвта на безсмъртния. Нека да продължи да взема от мен, за да може тя да избяга, помоли се мислено Репхайм на който бог имаше желание да го чуе.
- Кръгът ми не е нарушен - каза Стиви Рей ясно и бързо. - Репхайм и този отвратителен бик дойдоха, защото аз ги призовах. Така че със силата на земята, сега призовавам другия бик. Онзи, който е във вечна битка с този тук. Ще платя всяка цена, която поиска, за да прогони това нещо от моя гарван-демон!
Репхайм усети как съществото над него спря, когато лъч светлина проби черния пушек пред Стиви Рей. Той видя как очите й се разшириха и тя се усмихна, а после се разсмя:
- Да! - извика тя радостно. - Ще платя цената ти. Толкова си черен и красив!
Белият бик изръмжа. Нишките се отдръпнаха от Репхайм и се плъзнаха към Стиви Рей. Той отвори уста, за да изкрещи някакво предупреждение, но Стиви Рей стъпи право в лъча от светлина. Чу се гръм, блесна ослепителна светкавица. От центъра на ярката експлозия изскочи друг огромен бик, толкова черен, колкото първият беше бял. Но чернотата на това създание не беше като нишките, които се плъзгаха към него. Козината му беше по-скоро като нощно небе, изпълнено със сиянието на диамантени звезди. Дълбоки, мистериозни и красиви.
За миг погледът на черния бик се спря върху Репхайм и той ахна. Никога не бе виждал такава доброта в живота си, дори не беше подозирал, че е възможно да съществува.