Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Прислугата се втурна • дошлите да посреща
и всеки постара се • с любезност най-гореща
да изрече към всички • приветствени слова.
И Зигмунд да се радва • причина бе това.
Конете разседлаха, • момците уморени
бидоха с Гере скоро • в двореца подслонени.
Вестителите сетне • приети в зала бяха,
где Зигфрид и Кримхилда • в очакване седяха.
Стопанинът се вдигна • и до жена си прав
посрещна ведро Гере, • бургундския маркграф,
с вестители изпратен • на Гунтер рицар верен.
Поканен бе да седне • при тях юнакът Гере.
„Макар и уморени, • нам нек’ се предостави,
преди да седнем, вести • да предадем вам прави.
Ний длъжни сме да кажем • заръчаното нам
от Гунтер и Брунхилда: • добре живеят там.
Достойната ви майка, • царицата ни Ута,
с вам предани роднини, • проводили ни тука —
княз Гизелхер младокът • и Гернот дръзновен,
привети от страната • държат да поднесем.“
„Дано Бог поживи ги!“ — • тъй Зигфрид отговори
„Аз редом със сестра им • добро да им се стори
най-искрено желая. • Ала да чуем нека
на близките дали е • била съдбата лека.
Че може някой, щом се • разлъчи общността ни,
да е засегнал с нещо • родата на жена ми.
Готов съм бил подкрепа • на тях да предоставя,
с вразите им дорде се • безжалостно разправя.“
Поде към него Гере, • маркграфът в бой стремглав:
„живеят те в почтеност • и с благороден нрав.
На празненство ви канят • във Вормс да могат пак
в палата да приветстват • ксантенския юнак.
Молба изказват също: • царицата вземете.
Щом зимата отмине • и свършат снеговете,
пред поврат-слънце още • очакват да ви зърнат.“ —
„Едва ли е възможно“ — • цар Зигфрид му отвърна,
та към Кримхилда рече • бургундецът тогава:
„Чрез Гизелхер и Гернот • премного настоява
любезната ви майка • ответ да няма «не», че
тъга ги мъчи, дето • сте толкоз надалече.
Вестта за нова среща • у мойта господарка
Брунхилда ще събуди • отрада не по-малка,
а нейните придворни • ще бъдат във възхита.“
Словата му похвални • я правеха честита.
Роднината й Гере • да седне бе поканен,
за гостите най-сетне • напълниха стакани.
Слухът за чуждоземци • и Зигмунд тук привлече —
владетелят сърдечно • за поздрав тъй им рече:
„Добре дошли, на Гунтер • юнаци дръзновени!
Откакто за Кримхилда • синът ми се ожени,
би трябвало по-често • да идвате отвред
при нас да поднесете • вий дружески привет.“
Те дадоха му дума • отново да наминат.
От тежката умора • сега да отпочинат,
бе сложена трапеза • за веселба и пир.
Сам Зигфрид ястия им • поръчваше безспир.
Но там се заседяха • те девет дена цели.
Накрая притесниха • се рицарите смели,
за път обратен дето • не стягат кон и стреме.
А свитата си Зигфрид • привикваше в туй време.
Помоли за съвет той • да тръгне ли към Рейн.
„Приятелят ми Гунтер • е пратил вест до мен:
с родата си ме кани • на празник в срок уречен.
Откликна ли, дотам мен • ме чака път далечен.
Да взема и Кримхилда • ме молят, та решете
поканите дали да • приема аз и двете.
И в тридесет държави • на бой за тях бих в поход
поел, за да покажа • как служил бих без ропот.“
Той отговор получи: • „Ако сте склонен вие
да идете на празник, • тогаз съветът ни е:
с хиляда наши воини • на кон към Рейн тръгнете
и достолепен гост на • бургундците бъдете.“
Обади се цар Зигмунд, • дошъл на тази среща:
„Гласите се за празник, • а кой за мен се сеща?
С дружина кон ще яхна, • ако не възразите,
и още сто юнака • отгоре ще броите.“
„Вий яхнете ли редом, • пътуването, татко,
ще носи“ — рече Зигфрид — • „мен радости нерядко.
Подир дванайсет дена • потегляме на път —
на воините доспехи, • коне да раздадат.“
Перейти на страницу: