Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Моят дълг. Мое задължение е като върховен жрец да пазя Тризъбеца на Бога на морето. Моят провал.
Той отвори очи, усещайки тежестта на погледите на всички върху себе си.
— Трябва да си почина. Не мога да почувствам нищо от силите на Тризъбеца. Райзън и воините му със сигурност са се скрили от мен, но би трябвало да мога да усетя местоположението на Тризъбеца, когато се възстановя от лечението.
Докато все още обмисляше, Аларик поклати глава.
— Нямам идея какво да мисля за това нападение. Но знайте едно: ако Райзън се е съюзил по някакъв начин с неживите, отмъщението на Посейдон ще бъде по-ожесточено от всякога.
От кушетката, където лежеше на една страна, Денал се засмя горчиво и удари юмрук в крака си.
— Вампири, Райзън. Човек, който показва повече кураж от мен. Аз съм напълно безполезен. Първо се провалих да защитя своя принц, а след това оставих жреца ни да хаби енергията си, за да излекува безполезната ми глава.
Джъстис се наведе напред и плесна Денал по вече излекуваната му глава.
— Да. Добра работа на първата ти мисия, младши.
Денал скочи от кушетката към Джъстис, но на Аларик му беше писнало и от двамата. Почти нехайно, той махна с ръка, вследствие на което Денал остана да виси замръзнал във въздуха насред скока си. Джъстис подсвирна, но отстъпи от Денал.
— Готин номер, човече. Можеш ли да ме научиш как да правя това?
Пред погледа на Аларик стаята заблестя в изумруденозелено и той разбра, че пределите на самоконтрола му най-накрая бяха преминати.
Бренън пристъпи напред.
— Силата на Бога на моретата блести силно от очите ти в предупреждение, върховни жрецо. Може би ще позволиш да се намеся и да те придружа до стаята ти?
Кристоф се ухили.
— Да, охлади страстите, пич. Не ни излизай с това за силата на боговете.
Липсата на каквито и да било емоции от Бренън, комбинирана с неуважението на Кристоф, възвърнаха част от спокойствието на Аларик. Зеленото сияние изчезна от погледа му. Той се взря във всеки от воините и всеки от тях му се поклони.
Всички освен Вен, който просто му се усмихна криво.
— Да, да, ти си големият, лош… ти си жестокият Торбалан. Но все още не сме измислили какво ще правим относно тази жена. Плюс това Барабас ще се вбеси сериозно, щом разбере, че сме нарязали на парчета генерала му.
Аларик освободи Денал, който тупна на пода.
— Ще заведем жената в Атлантида, в Храма. Ще я изследваме и ще открием дали наистина е акнаша. Освен това ще проучим древните свитъци за споменаване на сливането на душите — отвърна Аларик, внезапно докоснат от ледените пръсти на страха.
— За какво? — попита Бастиян и веждите му се събраха.
Аларик ги изучаваше, докато обмисляше колко да им разкрие. Ако Конлан бе открил своята сродна душа — последната описана бе преди повече от десет хиляди години — при това у човек, традициите на Атлантида щяха да бъдат разтърсени до самите им основи. Всичко щеше да се промени.
Всичко.
Отблъсна предчувствието и изправи рамене.
— Не е нещо, за което да се притесняваме в този критичен момент. Колкото до вампирите, ще продължим да се борим срещу тях, както го правим от хилядолетия — направи пауза и бавно поклати глава. — А жената? Ако представлява някаква заплаха за Конлан, ще я убием.
Райли се събуди от неспокоен сън, в който мъж със сурово лице и светещи очи се опита да я убие. Завъртя се, за да погледне часовника си и да види колко дълго бе успяла да поспи този път. Само че часовникът й не беше на нощното й шкафче.
Като се замисли, това не бе нейното нощно шкафче.
Изправи се рязко, внезапно напълно разбудена и се забори със завивката, която я приковаваше към леглото. Не е нейната завивка. Не е нейното легло.
Къде, по дяволите, се намирам?
Когато вратата започна да се отваря, тя извика леко и се претърколи от леглото заедно със завивката и веднага вдигна глава, за да погледне над леглото натрапника.
— Това си ти — ахна тя, когато Конлан изпълни рамката на вратата. Всеки мускулест инч от него стоеше там само по панталон и разкопчана риза. Тя не можа да се сдържи и го зяпна. Мъжът бе само мускули от ужасния на вид белег върху гърлото му до гърдите му, по цялата дължина на изсечения му корем и по-надолу до…
Тя рязко вдигна поглед обратно към лицето му, бузите й горяха и се опита да прозвучи малко по-нахакано, сякаш казваше „Не те изпивах с очи.“