Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Знам че бродят, скъпа. Затова не трябва да стоиш навън.
Киска се шмугна вътре и затръшна вратата. Останала без дъх и премръзнала до кости, тя сложи резето и се облегна с гръб на вратата.
Агайла поклати глава, сякаш Киска се бе прибрала твърде късно от игра с другите малки момиченца.
Все още задъхана, Киска посочи към вратата зад гърба си.
— Не стой просто така! Там има чудовища. Призраци! Демони! Видях ги. Едва не ме убиха.
Агайла стисна устни.
— Всички знаят това, скъпа. И повечето хора имат достатъчно здрав разум, за да не излизат навън — каза тя и хлътна навътре в магазина, а дългите й поли изшумоляха. — Всички без теб. Сега влизай, дете. Трябва да те почистим.
Челюстта на Киска увисна. Как бе възможно това? Всичко, през което бе преминала тази нощ, а леля й дори не бе проявила… Какво? Съчувствие? Любопитство? Дори едно „Радвам се да те видя“, би било за предпочитане пред това хокане.
Докато Агайла обвиваше одеяла около тялото й и подсушаваше косата й с кърпа, Киска й разказа всичко, което се бе случило — мъжете от куриерския катер, срещата, убийството на Олег, Селението на Сянка и Хрътката. Или почти всичко. Премълча срещата си с древното същество от Сянката, наречено Еджуокър. И Обо — нямаше смисъл да прави нещата дори по-невероятни, отколкото звучаха.
През цялото време, докато Киска разказваше, Агайла мълчеше. „Сякаш ме оставя да се изморя от говорене“, мислеше си Киска. След като разказът й свърши, Агайла подпря брадичката си с ръка и я погледна. Киска се приготви за удара.
— Това ли е всичко? — попита леля й и разсеяно прибра няколко непослушни мокри кичура зад ухото на Киска.
Всичко? Но Киска кимна.
Агайла стисна устни, разстели полите си и стана.
— Ще донеса лекарство за раната на врата ти.
Отиде в предната част на магазина и изчезна сред високите рафтове, отрупани с чекмеджета, в които се съхраняваше едно безкрайно разнообразие от билки.
Киска почти задряма, затоплена от дебелото одеяло и горещината на огъня, който танцуваше весело в огнището. Над нея прелитаха сенки, докато Агайла сновеше от рафт на рафт. Киска чуваше скърцането на отварящи се чекмеджета и дрънченето на стъклени буркани. От мертеците над главата й висяха претъпкани плетени кошници, които бяха толкова много, че приличаха на презрели плодове, увиснали от клоните на някакво огромно дърво. Сушени корени, листа и цели растения посягаха надолу към нея като хищни ръце. Имаше няколко големи шкафа, които стигаха чак до тавана, отрупани със стотици тънки чекмедженца, всяко едно надписано с етикет от жълт велен. През годините Киска бе надниквала във всяко едно чекмедже и всяка една ниша в магазина, за да помирише и разгледа изсушените пиперки, стритите на прах цветове, корените, луковиците, листата и стеблата, мариновани в оцет и алкохоли, както и всякакви странни течности в бутилки, шишета, каци, гарафи, мускали, бивници, запечатани с восък и дори рога с толкова внушителен размер, че тя понякога се чудеше от какви животни бяха отрязани.
Сега смесицата от миризми я заля, по-силна от всякога. За първи път откакто този следобед бе отишла до пристанището, Киска освободи събралото се в крайниците й напрежение и си позволи да се отпусне.
Агайла се върна с поднос, върху който имаше голяма паница и няколко сгънати кърпи. Полите й помитаха пода, докато вървеше. Беше запретнала ръкавите на блузата си и завързала дългата си коса на опашка. Остави подноса на земята, вдигна чайника от огъня и наля вряла вода в паницата. На повърхността плуваха листенца, а на дъното се разтвориха някакви прахове.
Агайла безцеремонно бутна главата на Киска назад и започна да мие врата й сякаш беше малко момиченце, върнало се кално от игра. Киска отново направи гримаса от болка.
— Така — започна Агайла и въздъхна, — това, което ми наговори, беше много объркано, но ми се струва, че мога да го обобщя: завряла си носа си там, където не му е мястото и той почти е бил отхапан. И то съвсем заслужено.
— Лельо!
— Шшшт, мила. Чуй ме. Този убиец е бил прав. Нищо от това, което се случва в момента, не те засяга. А що се отнася до Олег — той не е трябвало да говори с теб. Всъщност съм много разочарована от лошата му преценка.
Киска спря ръката на Агайла.