Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Какво означаваше това? Нима с разрушаването на Анкх Тави тези хора са изгубили и познанията по алхимия? Или в Дешрет кристалите са забранени?

— Може би камъните не работят тук — предположи Кейди.

Джейк се съмняваше в това. Докосна гърлото си. Усещаше едва доловимата манипулация върху гласовите си струни. Енергията, която им позволяваше да разговарят на общия език, бе налице. След като тя действаше тук, и кристалите би трябвало да действат.

А може би грешеше.

— Ако разполагахме с кристал — заяви той, — щяхме да проверим твоето предположение.

— Аз имам кристал — обади се Марика и пристъпи напред.

Тя бръкна в джоба си и извади голям зелен кристал. Подаде му го. Беше с размерите на кокоше яйце, но бе счупен наполовина. Другата половина от кристала — ако се намираше в друг човек — вибрираше в синхрон с тази и позволяваше да се водят разговори на големи разстояния, досущ като уоки-токи.

— Далекоговорител — възкликна Пиндор. — Защо не ни каза по-рано?

— Казах ви. Още когато се срещнахме — напомни им тя. — Разговарях с баща ми, когато се озовах тук.

Джейк взе кристала и си спомни думите й. Обикновено подобни кристали бяха разположени в мрежа от фини влакна с големината на хилка за тенис на маса.

Марика му обясни.

— Счупих рамката, когато се озовах в пустинята. Опитах се да се свържа отново с баща ми, но не успях.

Кейди постави ръце на кръста.

— Значи, кристалите не работят тук. Нали ви казах?

— Не е задължително. Възможно е двете половинки на кристала да са се озовали прекалено далеч една от друга. Възможно е да им е необходима повече енергия, за да се свържат помежду си на такова разстояние. Ако разполагахме с повече енергия…

В главата му започна да се оформя една идея. Сети се, че в Калипсос батерията на фенерчето му случайно бе докоснала рубинен кристал и той се възпламени и засия като миниатюрно слънце. Възможно ли бе това да се случи и тук?

Джейк се обърна към сестра си.

— Кейди, мобилният ти телефон още ли е с теб?

Тя сбърчи чело.

— Разбира се. — Бръкна в един таен джоб на панталоните си и го извади. — Не бих им позволила да ми го вземат.

Джейк протегна ръка.

— Батерията му заредена ли е?

Тя отвори телефона и му показа дисплея. Джейк едва се сдържа да не прихне при вида на сестра си и нейните мажоретки, заели заплашителни пози и насочили саби към екрана.

— Подай ми батерията.

Кейди се намръщи, но се подчини. Извади я с ловкостта на хирург и я подаде на Джейк. Той коленичи на каменния под, хвана внимателно зеления кристал с палец и показалец, сетне го допря до клемите на батерията. Примижа, тъй като очакваше най-лошото.