Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Ба’чук погледна с присвити вежди една от факлите, явно нещо в нея го разтревожи.
Преди Джейк да успее да го попита, стражът се приведе към него и прошепна тихичко.
— Не ми е приятно да го правя, но трябва да се подчиня на Кръвта на Ка. Кре има уши навсякъде и владее могъща алхимия. Никой не смее да му възрази. Който оспори заповедите му, ще изгние тук. Или по-лошо, ще бъде използван за забавление в техните Кървави игри.
Стражът вдигна поглед нагоре.
— Сега, след като фараонът се събуди, можем само да се молим, нещата да се променят. — Очите му отново се взряха в Джейк. — Но първо, чужденецо, трябва да оцелееш дотогава. Затова внимавай. Не би искал магистър Кре да стане твой враг.
Достигнаха края на рампата, където се озоваха пред голяма желязна врата, покрита с отливки на лица, застинали в безмълвен вик.
— Какво ще правят с нас? — попита Пиндор, който застана до Джейк.
Отговорът дойде с отварянето на масивната врата. Отвъд прага се простираше сводеста пещера, осветена от издълбано в средата й огнище. Около кладата бяха разположени в кръг маси и етажерки, отрупани с вериги и окови. Огромен мъж с ръст на гигант и с разголена гръд, облечен единствено с кожена препаска, точеше комплект ножове, които издаваха зловещ звук. Голата глава на тъмничаря бе покрита с белези и му придаваше вид на великан човекоядец, а не на човек. Когато влязоха, той се обърна към тях и ги посрещна с усмивка.
Марика се вкопчи в ръката на Джейк.
Всичките зъби на тъмничаря бяха изпилени и върховете им бяха остри като игли.
Той посочи другия край на помещението, където ги очакваше отворена килия. Пазачите ги побутнаха към нея. От двете й страни имаше и други килии, издълбани в скалата и затворени с яки дървени порти. Малките прозорци с решетки разкриваха бледи лица, някои покрити с кървави превръзки. От една килия, която изглеждаше отдалечена от останалите и разположена по-навътре в скалата, долетя призрачен стон.
Джейк потръпна и огледа затворниците. Сети се за изоставените, зазидани с камъни къщи в града. Дали това са мъжете и жените, които са живели някога в онези домове?
Стражите ги натикаха през отворената врата и я затръшнаха. Миниатюрната каменна килия бе напълно празна, само в единия й ъгъл бе захвърлена купчина суха тръстика, която да служи за легло. В далечния й край бе издълбана дупка в пода. Тя вонеше на неща, за които Джейк не искаше дори да си помисля. Той потръпна, когато видя, че в дупката се спускат буболечки, покрити с хитинова броня и с размери колкото юмрука му.
Марика го прегърна.
— Как е възможно да постъпват така със собствения си народ?
Джейк поклати глава. Спомни си веселата, почти циркова атмосфера във външния град. Въпреки това хората отбягваха зазиданите къщи, стараеха се да не ги поглеждат дори.
— Мисля, че понякога е по-лесно да се престориш, че не забелязваш нещо — каза той, — отколкото да рискуваш живота си, протестирайки срещу него.
— Значи никой няма да ни помогне — заключи Пиндор и седна върху купчината тръстика, но нещо изшумоля в сламата. Той подскочи и се отдалечи от нея.
От една от килиите долетя ужасяващ писък. Може би това бе същият затворник, когото бяха чули да стене преди това. Спогледаха се с облещени от страх очи. Писъкът премина в лудешки смях, който бе по-страшен от всеки вик или стон. Това бе смехът на човек, чиято душа и ум бяха разбити на хиляди парченца.
Джейк погледна останалите. Прочете копнежа, изписан на лицата им.
Трябва да се измъкнем оттук.
13.
Зов за помощ
Джейк крачеше напред-назад в малката килия. Усещаше, че погледите на останалите са насочени към него, че очакват тъкмо той да измисли план за бягство. Бяха огледали стените, вратата, дори вонящата дупка в пода. Измъкване нямаше.
Нуждаеше се от нещо, което да го разсее, да му помогне да прочисти мислите си, затова улови верижката около врата си и извади бащиния часовник. Погледна циферблата. Преди, когато наближаваха града, секундната стрелка се бе въртяла с бясна скорост. Сега бе спряла. Завъртя лекичко коронката, но стрелката не помръдна. Разтърси часовника — пак нищо.
— Джейк, какво правиш? — попита го Кейди.
— Когато кацахме тук, секундната стрелка се въртеше като луда. — Той й показа с пръст върху кристалния циферблат. — Сякаш реагираше на нещо, което се намира в града.