Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Какво?
— Този белег на гърдите ти…
— Рождено петно.
— Да, знам. Бел също го има, само че много по-тъмно.
Кристиан спря да се бърше и изгледа учудено Бисе.
— Тя има същия белег?
— Показва се само когато го намокри.
— Но ние не сме… имам предвид, че тя не ми е истинска сестра… чистокръвна.
— Това няма значение. Рождените петна не са генетични изменения.
В този момент вратата се отвори със замах и на прага застана Валентин, стиснал в ръка лист хартия.
— Хей, Кристиан, завърших стихотворението. Искаш ли да го чуеш?
— Не — отвърна кратко Кристиан, ядосан заради прекъснатия разговор с Бисе.
Лицето на Валентин трепна, а ръката му се шмугна в джоба. Усмивката му изглеждаше така, сякаш току-що са го свалили от рибарската кукичка.
— Благодаря. Този път наистина се вълнувам — рече той и разгърна листа.
— Почакай, не съм казал, че искам да ми го прочетеш — спря го Кристиан.
— Напротив, каза — рече Валентин. Често му се случваше да бърка реалността със събитията, на които бе попречил да се случат. Понякога се объркваше, дори когато нещо току-що се бе случило или когато все още не бе променил нещо и то беше просто възможно бъдеще.
— Не, не съм — настоя Кристиан.
— О — възкликна Валентин и се зачуди с какво да заинтригува Кристиан. — Но то е за чи… — Лицето на Валентин отново трепна. — За чудов… — Ново трепване. — За влакове върху релсите… много поетично.
Кристиан ококори очи, щом чу темата.
— Никога досега не си споменавал това.
— Просто ме осени — гордо заяви Валентин.
Докато Валентин четеше стихотворението си, Кристиан усети как думите го заливат като вълна. Щом свърши, Валентин зачака реакцията му.
— Наистина е добро. Ти наистина си много добър — усмихна се той с мъка. След това разтри болезнения белег върху гърдите си, рожденото петно, което Бисе току-що бе забелязала.
— Благодаря — рече Валентин. — Работих върху стиховете цял ден.
Няколко часа по-късно, дълго след като Бисе и Валентин си бяха отишли, за да се преоблекат, Кристиан се събуди от дрямката си. Бъди бе дошъл на себе си и играеше скуош в ъгъла. След няколко минути щяха да сменят къщите и гостът на Бел да пристигне. Без да предупреди някого, тя бе поканила някакъв човек от постановката на училищната пиеса. Кристиан се надигна и съзря нещо необичайно върху нощното шкафче до леглото — чаша с портокалов сок, а до нея — чиния с хамбургери, под която бе подпъхната бележка.
„Здравей, Кристиан,
Реших, че нямаш нищо против лека вечеря.