Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Изчислих, че ако сутринта влакът на Чарли е пристигнал навреме на „Кингс Крос“, съдружникът ми би трябвало вече да е в Челси, дори и да му се е наложило да върви от гарата до тук пеш.
Когато наближих магазина, се поколебах само миг, после влязох вътре. За мое огорчение Чарли го нямаше. Веднага попитах Боб Мейкинс дали ме е търсил някой.
- Никой, госпожице Беки - потвърди младежът. - Не се притеснявайте, помним какво точно сте ни заръчали, в случай че се появи господин Тръмпър.
Двете нови продавачки - Патси и Гладис, кимнаха.
Погледнах си часовника - беше пет и нещо, - и реших, че щом Чарли не се е появил досега, вероятно ще дойде чак на другия ден. Свъсих се и казах на Боб да затварят. Когато часовникът на вратата отброи шест часа, му заръчах да спусне решетките и да затвори, а аз през това време ще проверя оборота.
- Странна работа - отбеляза Боб, след като, стиснал ключовете от магазина, дойде при мен на входната врата.
- В смисъл?
- Ами онзи човек ей там. Вече цял час седи на пейката и не сваля очи от магазина. Дано клетият се чувства добре.
Погледнах към отсрещния тротоар. Кръстосал ръце, Чарли седеше и гледаше право в мен. Когато очите ни се срещнаха, той се изправи, пусна ръце и тръгна бавно към мен.
Доста дълго и двамата мълчахме. Накрая той рече:
- Е, какво ново-старо при вас?
7.
- Как сте, господин Тръмпър? Много ми е приятно да се запознаем - рече Боб Мейкинс, след което избърса ръка в зелената престилка и пое протегнатата длан на новия си господар.
Гладис и Патси пристъпиха напред и направиха нещо като реверанс, при което Беки се подсмихна.
- Не е нужно - спря ги Чарли. - Аз съм от Уайтчапъл и занапред ще се кланяте само на клиентите.
- Както кажете, драги ми господине - отвърнаха в хор момичетата, а Чарли направо онемя.
- Боб, занеси вещите на господин Тръмпър горе в стаята - нареди Беки. - А аз ще го разведа из магазина.
- Веднага, госпожице - отговори младежът и погледна пакета в кафява амбалажна хартия и малкия кашон, които Чарли бе оставил на пода. - Това ли е целият ви багаж, господин Тръмпър? - попита невярващо Боб.
Чарли кимна.
Погледна двете продавачки в бели блузи по последната мода и зелени престилки. Стояха зад щанда така, сякаш не знаеха какво да правят оттук нататък.
- Хайде, тръгвайте си - подкани Беки. - Но внимавайте утре сутринта да не закъснеете. Господин Тръмпър държи много на точността.
Двете момичета си взеха дамските чантички и се изнизаха, а Чарли седна на табуретката до щайгата със сливи.
- Сега вече сме сами - подхвана той, - разказвай как си се сдобила с всичко това.
- Ами благодарение на глупавата ми гордост, но...
Чарли я прекъсна.
- Ти, Беки Салмън, си истинско съкровище.
Тя му разказа от игла до конец всичко, случило се през последната година, и Чарли се свъси само когато чу за вложението на Дафни.
- Значи разполагам само с две години и девет месеца, за да изплатя шейсетте лири стерлинги плюс лихвите?
- Както и загубите за първата половин година - напомни плахо Беки.
- Повтарям, Ребека Салмън, ти си истинско съкровище! Ако не мога да се справя с такова фасулско нещо, значи не съм достоен да ти бъда съдружник.
Върху лицето на Беки грейна усмивка на облекчение.
- И ти ли живееш тук? - попита Чарли и погледна към горния етаж.
- А, не. Живея у една приятелка от училище, Дафни Харкорт-Браун. На две крачки от тук, на номер деветдесет и седем.
- Момичето, което ти е дало парите ли? - възкликна младежът.
Беки кимна.
- Явно ти е много добра приятелка - отбеляза Чарли.
Боб слезе отново при тях.
- Оставих в спалнята багажа на господин Тръмпър и огледах жилището. Поне според мен всичко е наред.
- Благодаря ти, Боб - похвали го Беки. - За днес приключихме, ще се видим утре сутринта.
- И господин Тръмпър ли ще дойде с мен на пазара, госпожице?
- Съмнявам се - каза Беки. - Утре направи поръчката, както обикновено. А господин Тръмпър със сигурност ще те придружи по-нататък през седмицата.
- На пазара „Ковънт Гардън“ ли? - поинтересува се Чарли.
- Да, уважаеми господине - потвърди Боб.
- Е, щом не са го преместили, ще се срещнем там утре в четири и половина сутринта.
Беки видя как младежът пребледнява.
- Съмнявам се господин Тръмпър да те иска там всеки ден в четири и половина - засмя се тя. - Само на първо време, докато си възвърне формата. Приятна вечер, Боб.
- Приятна вечер, госпожице, приятна и на вас, драги ми господине - пожела им Боб и озадачен, си тръгна.
- Какви са тия дивотии с това „госпожице“ и „драги ми господине“? - изненада се Чарли. - По-голям съм от момчето с има-няма една година.