Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Уолт потропа на вратата, докато Болд отиде да надзърне в най-близката оранжерия.
— Голяма дейност се развива тука — рече той.
— По тези места почти нищо не може да порасне без много труд и малко късмет — поясни Уолт. — През зимата е трийсет градуса под нулата. През лятото стига до плюс четирийсет. Земята е страшно суха.
Вратата бе отворена от сънлива жена на около трийсет и пет, която явно беше ходила твърде много на слънце и твърде малко на фризьор. На зелената й тениска имаше картинка на дърво, под което бе избродиран надписът: „Развъдник Голдън Ийгъл“.
— Мога ли да ви помогна, шерифе?
— Надявам се — каза Уолт.
Тя слезе по грубите дървени стъпала. Беше по-ниска от Уолт, слаба и жилеста.
— Маги Шарп — каза тя, като му стисна ръката.
Уолт представи Болд като колега от Сиатъл.
— Тук съм само на гости — каза Болд.
— Какво става? Какви са всичките тези коли там?
— Искам да ви попитам дали през последните два дни не сте видели пикап да излиза извън магистралата, от западната й страна?
— Там горе ли? Не знам… Не.
— Всичко, което можете да ни кажете, ще ни бъде от помощ — рече Уолт, доловил колебанието на жената. — Няма да ви замесваме лично.
— Не е бил моят камион — каза тя, когато Болд се приближи до превозното средство.
— Не — съгласи се Уолт. — Гумите са по-широки от тези на вашия шевролет. — Болд погледна към него, безмълвно впечатлен от това, че той вече е огледал камиона. — Няма закон срещу карането извън пътя — каза Уолт, като пусна една насилена усмивка.
— Не съм била аз — отвърна тя с ненужно отбранителен тон.
— Мисля, че това вече го установихме.
— Тогава?
— Вие се намирате най-близо до мястото. Може да сте видели някакви хора там горе? Или да става нещо — каквото и да е.
— Вероятно през нощта — подхвърли Болд, който се бе приближил към тях.
— През нощта не работя. Кой казва, че работя през нощта?
Болд и шерифът се спогледаха.
— Един ваш съсед от… Голдън Ийгъл… казва, че му се сторило, че видял пикап от лявата страна на пътя — заговори Болд. — Но ние забелязахме този ваш път, водещ дотук, и помислихме, че може да е видял вашия камион и да го е сбъркал с камиона, който ни интересува.
Уолт стрелна Болд с озадачен поглед: откъде бе измислил всичко това?
— Наистина ли? — Очите й издаваха, че печели време.
— Фаровете на колите могат да играят номера на очите през нощта — каза Уолт. — Влияят на възприятието за дълбочина. Ако е бил вашият камион, а не този, който ни интересува, това ще ни помогне.
— Какво ще правя тук през нощта? — попита Маги Шарп. — Да не би някой да ми плаща извънредно? Работя по десет часа, пет дни в седмицата. Като стане шест вечерта, изчезвам. Не ме разбирайте погрешно, харесвам си работата. В момента няма много работни места наоколо. Не се оплаквам. Само казвам, че ако е било след шест часа, не съм била аз.
— Добре — съгласи се Болд. — Това е логично. Ами шефът ви? Или някой от колегите?
— През нощта? Вижте, ако се очакваше да има замръзване или нещо такова, може би щяха да останат. Шерифът ще ви каже, че целогодишно ни сполетяват силни студове. Но са по-малко, откакто започна глобалното затопляне. Нали? И нито веднъж през последния месец и нещо. Лятото е горещо. И още по-сухо от обикновено.
— Тези неща издържат ли на бури? — попита Уолт, поглеждайки към оранжериите.
— Поне досега устояват — каза тя.
— Преди две нощи имахме доста сериозна буря — спомни си той. — С градушка, нали?
Очите на жената се присвиха. Усещаше капан, но не можеше да го види ясно.
— Не мога да говоря от името на собственика — рече тя. — Мога да ви кажа само, че ако някой е видял пикап след шест часа, не съм била аз. Не е бил моят.
— Ясно.
— Значи трябва да говорим със собственика — каза Болд. — За камион, видян тук през нощта.
— Не. Тоест, разбира се… От вас зависи, нали? Какво ме интересува мен?
И все пак явно я интересуваше. И двамата мъже усетиха опасенията й.
— Ако си спомните нещо — каза Уолт, — номера ни го има в указателя.
— Да, мисля, че ще успея да ви намеря. — Усмивката не стоеше добре на лицето й, бе толкова не на място, колкото и престорената увереност в гласа й.