Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Господа… току-що ни измамиха. Той не се е разбил и това не е краят, а само началото на една необикновена и вероятно продължителна игра на котка и мишка. И котката е той.
Ботъл я погледна стъписан.
— Кет, по-добре да приемем реалността.
Тя поклати глава — знаеше, че е права.
— Не, Франк. Те са в безопасност. Той е минал ниско над хребета. Сега е някъде от другата страна и лети през равнините.
— Кет, ти не познаваш този човек. Не може да си сигурна.
— Сигурна съм.
Изведнъж в слушалката се чу глас:
— Солт Лейк Сити, тук е „Юнайтед Флайт“ 22–15. Кръжим над района… Изглежда… няма катастрофа, доколкото виждаме. Никакви следи от пожар, взрив или нещо подобно. Пък и не чуваме сигнали на аварийния локатор.
— Сигурни ли сте, „Юнайтед“?
— А вие сигурни ли сте в координатите, които ни дадохте?
— Да. Нула-три-нула.
— Тогава и ние сме сигурни. Не се е разбило нищо толкова голямо като боинг. Няма начин да не го видим.
Кет се отпусна на стола. Сърцето й биеше като обезумяло. Франк стоеше изумен и гледаше стената.
— Боже мили, Бронски, ти се оказа права! Как разбра?
— Нещата просто не се връзват, Франк. Някой е убил дъщеря му. Той тъгува за нея, не за себе си. Катастрофата ще облекчи само неговата болка, не нейната. Такива чувства трябва да е изпитвал.
Тя подпря чело с ръка и се замисли. Имаше втора възможност, но трябваше да действа бързо.
В стаята влезе още един агент на ФБР и Франк веднага го попита:
— Какво има, Джим?
— Току-що получихме по телефона доклада на нашите двама агенти в Колорадо. Подробностите са интересни и авиокомпанията се опитва да ги потули, но командирът се държи странно, откакто преди две години дъщеря му е била убита.
— Някой спомня ли си този случай? — попита Кет.
Джим кимна, после сви рамене.
— Не знам. Но аз си го спомням, защото беше много скандален. Отвличане и убийство близо до Стамфорд, Кънектикът. След осем месеца хванаха копелето — гаден педофил, извършил множество издевателства. Занимавал се е и с детска порнография и с други такива неща.
Франк клатеше глава.
— Как се казва момичето?
— Мелинда Улф — отговори Джим. — Арестуваха онзи тип, казваше се Лумин, но доказателствата бяха само от обиска в дома му и от компютъра. И когато заповедта за задържане беше отхвърлена, следствието приключи.
Кет погледна Франк.
— Обзалагам се на каквото поискаш, че в издаването на тази заповед е замесен господин Бостич.
Джим поклати глава.
— Съмнявам се. Обвинението беше държавно, а не федерално.
Кет погледна единия, после другия и се обърна към Джим.
— Преди две години ли каза?
— Да. Проверих датата. Днес е втората годишнина от убийството й.
— Бинго — промълви Франк.
Кет сключи пръсти и се вторачи в пода.
— Франк, в източната страна на летището има няколко терминала на различни авиолинии. Единият се нарича „Милиън Еър“. Забравих как се казват другите. Ако нямаме готов самолет с пилоти от ФБР, обади се на „Милиън Еър“ и помоли за помощ. Провери дали можем да вземем някой самолет, който да има възможностите на боинга. След десет минути трябва да излетя.
— Кет… — започна той. На лицето му бе изписана тревога.
— Имай ми доверие, Франк. Не се опитвай да спориш. Нямаме време. Ако не говоря с Улф пряко по радиостанцията от друг самолет, пак ще го изпуснем. Не мога да го направя оттук, от земята.
Франк Ботъл помълча, после изведнъж се усмихна.
— Добре, Кет. Един от полицаите ще те заведе, а аз ще им се обадя. Дръж отворен клетъчния си телефон.
— Джим… свържи се с диспечерска служба „Приземяване“ и ми кажи честотите, които Улф може да следи.
— Готово.
Джим грабна телефона, а Франк мина покрай него и тръгна към коридора. На прага спря и се обърна към Кет.
— Вземи оръжие и не рискувай.
Терминал на „Милиън Еър“, Международно летище, Солт Лейк Сити — 13:01
Дейн Бейли мина през пътническия салон на струващия трийсет и девет милиона долара „Гълфстрийм IV“ и влезе в обзаведената по последната дума на техниката пилотска кабина.