Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
Тук директорката спираше. Беше много възбудена и разтриваше с ръка челото си. Имаше още един вариант. В класическата версия не се случваше нищо,
но в кратката Пабло се подиграваше на последното изречение на директорката. „Означава ли това, че вие също сте отишли в леглото с тях?” Тя отговаряше утвърдително и му разказваше епизода, като повдигаше бавно полата си, за да може да види баща ми * ужасяващите петна, които й бях оставила по кожата.
Но това почти никога не ставаше.
Директорката се обаждаше по телефона и след малко се появявах на вратата. Пабло се обръщаше да ме погледне. Фигурата ми претърпя значителни промени, най-вече що се отнася до възрастта. В началото бях по-голяма, на петнадесет години, както и в действителност. Това не отговаряше на много неща в историйката, така че си смъкнах една година. Страхувах се да намалявам, докато един ден реших, че е страхотна глупост, след като всичко това е лъжа, и реших да си остана на дванайсет години въпреки добре оформеното ми за дванайсетгодишно момиче тяло. Носех съвсем различна от истинската униформа — много къса плисирана тъмносиня пола с презрамки отпред във формата на буквата Н.
Пабло ме гледаше внимателно.
— Колко си пораснала, Лулу! Аз се доближавах до него, целувах го по лицето и сядах на облегалката на стола. Той дискретно плъзгаше ръка отзад под полата ми, за да провери дали наистина нямах нищо отдолу.
Директорката го питаше какво смята да прави.
— Мислех да те взема с мен у дома за една година — Пабло беше чудесен. — Доста време бяхме разделени... ти какво мислиш?
Аз отговарях, че искам да си тръгна с него у дома, и се разделяхме с директорката, след което се качвахме на огромна тъмна кола, която шофираше винаги много красив мъж, понякога чернокос, понякога рус.
— Значи твойта катеричка не те оставя на мира, а?
Тогава разбирах, че ме желае, макар че ми е баща, и аз го желаех също. Ужасно много. Не исках да уча, да се връщам в интерната, бях слаба ученичка и освен това винаги имах сексуално желание. Обясних му го с нежното си гласче, като мачках между пръстите си полата и леко повдигах плата, за да види голия ми корем.
— Аз нямам вина, татко, те са виновни. Не ме
оставяха нито за момент на мира, директорката също. Тя беше най-лошата. Удряше ме с пръчка, когато отказвах д я ближа. Тя е курва, тая дъртачка, но в замяна, когато бе в добро настроение, ми доставяше такова огромно удово ствие и не отказвах, защото тук така ужасно ме сърби винаги. — Хващах ръката му и я дърпах, докато докосне пубиса ми, след което хващах единия му пръст и се разтривах с него. — Вече съм голяма и имам нужда, татк
— Виждам, виждам. — Пабло ме гледаше с блеснали очи, навеждаше се към мен и ме целуваше, като в същото време питаше шофьора: „Как ти се струва дъщеричката?" Разтваряше блузата ми и галеше гърдите ми, заклещени между двете презрамки. „Чудесна е, господине, ще бъде невъобразимо да я чукаме двамата, ще ни направи много щастливи.” Тогава минавахме през огромна черна желязна врата с позлатени топки и влизахме в голяма къща. Пабло ме хващаше за ръка и ме развеждаше. Къщата бе празна, с празни стаи, почти без мебели, обширна и аз живеех там. Нямах братя и сестри, а само баща и много слуги. На вечеря винаги имаше скариди, от които можех да изям цяла табла, без никой да ме спре.
Всички знаеха, че спя с баща си, и го намираха нормално. Той ме водеше от време на време в града и ми купуваше дрехи, много дрехи, които ми харесваха, както и шоколади. Глезеше ме и бях истинска глезана, което го забавляваше и му доставяше удоволствие. Бях щастлива, разхождах се у дома полугола и се чукахме по всяко врем
В този момент, така близък до оргазма, се развиваха няколко варианта.
Седнали на една тържествена маса няколко по-възрастни господа, той и аз, облечена в бяла прозрачна рокля. Понякога повдигах полата си и сядах върху стола с много разтворени крака, за да може той да потопи всеки залък в мъзгата ми, преди да го поднесе в устата. А в друг вариант сядах върху коленете му, повдигах полата си, като се разкривах пред останалите му приятели, и всички бяха единодушни, че дъщеря му е превъзходна. Той ме целуваше по бузата, казвайки, че не може да живее без мен. Аз се потърквах с едно пръстче бавно, за да могат всички тия господа да ме гледат, а Пабло ме повдигаше да седна на масата,