Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
„Що се отнася до другите служители, казваме им, че просто страда от проблеми с червата. Мейси трябва да си почине и да не се движи много, бе доверила Кити на Фийби. Ще води часовете си седнала. Сигурна съм обаче, че ракът се е разпространил. Лицето й е хлътнало, кожата й е жълтеникава. Ще трябва да я прикриваме, доколкото можем.“
Фийби не можеше да понесе мисълта да загуби Мейси. Били Демейн правеше всичко възможно, за да поддържа работата, самата Фийби също бе на почти пълно работно време. Би било добре Каролайн да е част от бизнеса - имаше вероятност тя да го продължи някой ден. Ежегодното посещение в Далраднор беше лукс, който не можеха да си позволят тази година. Старата къща беше в безопасност в ръцете на нани Айбел и дъщеря й, Мима Джонстън. Имението можеше да почака. Каролайн бе прекарала цяла година в забавления и игри; сега беше време да се захване за работа.
Училището по танци „Гибънс“ беше точно до Кенсингтън хай стрийт, в голяма къща, която бе виждала и по-добри дни, но все още имаше бална зала на първия етаж до величественото стълбище. Тя се използваше като студио, стените й бяха покрити с големи огледала с позлатени рамки. Имаше дъбов под, който миришеше на байц, както и стенки покрай двете страни, така че професионални танцьори можеха да наемат помещението в сутрешните часове. Преддверието беше съблекалня, а бившата библиотека - офис и стая за персонала.
Фий не се бе шегувала, когато й каза, че цари истински хаос. Имаше сметки и писма, натъпкани в чекмеджетата на бюрото; сметки бяха закачени и по стената; преливаше от неотворена поща; купища театрални списания събираха прах; чаши за кафе бяха мухлясали; паянтовата пишеща машина и телефонът върху голямото, тапицирано с кожа бюро бяха опръскани с направо древни петна чай. Чайник и кутия с натрошени бисквити довършваха обзавеждането в офиса. От Кали се очакваха чудеса. Не би могла да се озове на по-различно място от елегантността на шато „Грутен“ и ленивото лято край езерото. Каролайн се усмихна, спомняйки си за яда, който изпитваше към флиртаджията Феран, докато не получи извинителното му писмо. За малко да го хвърли неотворено в кофата за боклук, но беше любопитна да види как ще се опита да извърти позорното си бягство.
Съжалявам, че напуснах, без да кажа и дума, но не можех да слушам маман и минута повече. Знаех, че ще те нападне хапливо. Тя не може да приеме, че имам собствен живот, както и свои приятели, които харесвам, вместо нейните. Не съм сгоден за никого, нито пък имам намерение да се женя скоро, но тя винаги иска да наложи волята си над нас. Брат ми Карел избяга от нея и влезе в Семинарията, тя накара Жан-Люк да постъпи в армията. Що се отнася до мен, аз се надявам да уча в чужбина, така че от сега нататък маман ще трябва да прави планове само за себе си. Моля те да ми простиш, че те оставих да се сблъскаш с нея и разочарованието й, но беше по-добре, че си тръгнах. Някой ден тя трябва да разбере, че един родител не може да принуди детето си да живее живота, който той иска за него. Наслаждавах се искрено на тези два прекрасни дни с теб. Надявам се да се срещнем отново.
Луи-Феран ван Грутен
Нямаше адрес, на който да отговори - а и не беше нужно. Преживяла бе малка романтична история под лъчите на лятното слънце, но сега всичко бе приключило. Кали изпита облекчение, след като научи, че Феран не се бе подиграл с чувствата й, но първите й впечатления се бяха оказали верни. Той бе просто млад студент, жадуващ да разпери криле и да полети свободно. Почти съжали графинята, която живееше в света на фантазиите си и имаше опасност да изгуби всичките си деца.
След като огледа офиса, разбра без никакво съмнение, че с един удар е свалена обратно на земята.
Кали се захвана с непосилната задача да работи по задължение в офиса и смяташе да го прави само няколко седмици, но след като видя колко е отслабнала от болестта Мейси, разбра, че не може да я разочарова.
Забеляза колко сплотени са приятелите на Фий, особено в моменти на криза. Бяха минали през войната заедно, бяха претърпели загуби и разочарования, но все пак намираха време да се смеят и да се усмихват. Как можеше да не се възхищава на тяхното поколение? Чувстваше липсата на приятелство в собствения си живот. Примроуз беше приета в Оксфорд и Кали отиде да прекара два дни с нея като гост в колежа. Приличаше на великолепен пансион със златисти каменни лекционни зали. Опита се да не завижда на Прими за новите й приятели, докато тя беше прикована към старците. Пишеха си редовно, но пътищата им вече се бяха разделили.