Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Кажи на Бедуйн — заповяда тя на пратеника, — че ще провъзгласим Мордред за крал преди жътвата. Дано Бог ти помогне да стигнеш по-бързо!
Вестоносецът отпраши с коня си на юг, а Норуена започна да се подготвя за церемонията в Каер Кадарн. Тя заповяда на монасите на Свещеното Бодливо дръвче да бъдат готови да я придружат, а на Моргана и Нимю решително забрани да присъстват на тържественото събитие, защото от този ден нататък, заяви тя, Думнония щяла да бъде християнско кралство и вещиците езичници щели да бъдат държани далеч от трона на нейния син. Норуена беше станала по-смела след победата на Гундлеус и се опитваше да упражнява власт, каквато Утър никога не би й разрешил.
Ние очаквахме, че Моргана или Нимю ще протестират срещу изключването им от церемонията по провъзгласяването на краля, но те и двете приеха забраната с учудващо спокойствие. Моргана само сви черните си рамене. По здрач тя отнесе един меден съд в покоите на Мерлин и двете с Нимю се уединиха там. Норуена, която беше поканила игумена на Свещеното Бодливо дръвче и съпругата му на обяд в замъка, подигравателно отбеляза, че вещиците щели да забъркат някоя злокобна отвара и всички в залата се разсмяха. Християните се радваха на победата си.
Аз обаче не бях толкова сигурен в тяхната победа. Нимю и Моргана не се харесваха помежду си, но сега се бяха затворили заедно и аз подозирах, че това помирение можеше да бъде резултат само на стремежа им да решат някакъв изключително важен въпрос. Норуена обаче нямаше никакви съмнения. Смъртта на Утър и победите на нейния съпруг й бяха донесли благословена свобода. Тя скоро щеше да напусне Хълма и да заеме полагащото й се място като майка на краля в един християнски двор, където нейният син щеше да следва примера на Христос. Това беше най-щастливата нощ на Норуена — властта беше в нейни ръце — една християнка властваше в сърцето на езическата крепост на Мерлин.
Но Моргана и Нимю се появиха отново.
Пълна тишина посрещна двете жени, които тръгнаха към стола на Норуена и коленичиха, както ги задължаваше нейният ранг. Игуменът (един дребен и злобен човечец, който преди да се покръсти щавеше кожи и още вонеше на животински изпражнения) ги попита какво искат. Жена му се защити от злото като се прекръсти, но освен това и плю за по-сигурно.
Моргана отговори на монаха иззад златната си маска. С необичайна почтителност в гласа тя заяви, че пратеникът на Гундлеус беше излъгал. Моргана каза, че заедно с Нимю бяха видели истината, отразена в огледалната повърхност на водата в медния съд. На север не е имало нито победа, нито разгром, каза Моргана и предупреди, че врагът бе толкова близо до Инис Уидрин, че всички трябваше да сме готови да напуснем Хълма веднага щом се развидели и да потърсим по-безопасно място по на юг във вътрешността на Думнония. Моргана говореше много сериозно и много тежко и когато свърши отново се поклони на кралицата и непохватно се опита да целуне края на синята рокля на Норуена.
Норуена дръпна полите на роклята си. Тя мълчаливо беше изслушала мрачното предсказание, но сега започна да плаче. След неочакваните сълзи Норуена извенъж бе обзета от силен гняв.
— Ти си просто една саката вещица! — запищя тя срещу Моргана. — Ти искаш онова копеле, брат ти, да стане крал. Това няма да го бъде! Чуваш ли? Няма да го бъде! Моят син е кралят!
— Благородна госпожо… — започна Нимю, но веднага бе прекъсната.
— А ти си едно нищо! — обърна се Норуена свирепо към Нимю. — Едно истерично и зло изчадие на дявола. Ти прокле детето ми! Знам, че си ти! Той се роди недъгав, защото ти беше там, когато раждах. О, Боже! Детето ми!
Тя крещеше и плачеше, удряше с юмрук по масата и засипваше Нимю и Моргана със своята омраза.
— А сега си вървете! И двете! Хайде!
В настъпилата тишина Нимю и Моргана излязоха навън в нощта.
На сутринта изглеждаше, че Норуена е била права. Над хълмовете на север нямаше никакви знаци за бедствие. Всъщност това беше най-красивият ден през онова слънчево лято. Земята беше натежала от узрялото зърно, горещината бе загърнала хълмовете с лека мараня, а небето бе почти безоблачно. Сред бодливите храсталаци в подножието на Хълма грееха цветовете на метличината и на алените макове. Над зелените склонове по топлите въздушни течения се носеха бели пеперуди. Сляпа за красотата на деня, Норуена мърмореше сутрешните си молитви заедно с дошлите при нея монаси. След това тя обяви решението си да напусне Хълма и да дочака пристигането на съпруга си в стаите за поклонници в манастира на Свещеното Бодливо дръвче.