Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
Както вече знаем, Иван Шибилев се бави повече от половин час у дома си с надеждата, че ония са взели всичко на шега, но те не искаха да чуят за връщане назад и дори го заставиха да ги води към гората. Според жребия той, Жендо и Стоян Кралев излязоха на южния край на гората, за да слязат по-лесно до Пъклото, откъдето започваше гонката, а Николин застана на пусията си и, както винаги, когато мислеше за Иван Шибилев, започваше от самото начало, от деня, в който се бяха запознали.
Това стана през есента на 1942 година. Тогава живееше и работеше в чифлика на Михаил Деветаков в съседното село Орлово. Същата година Деветаков, кой знае защо, реши да продаде половината от земята си и го изпрати в нашето село при Стою Бараков да го пита ще закупи ли и той част от земята му. Като стигна до първия вратник, Николин спря кабриолета и погледна към двора. Искаше да попита за къщата на Бараков, за да не се лута из селото да я търси.
Ако се съдеше по единствения комин над покрива, къщичката, пред която бе спрял, имаше една или две стаи, а и на лицето й се виждаха само две прозорчета и една врата без входник. Дворът бе ограден с трънен плет, обрасъл с бъзак, вратникът прогнил и закрепен с телени халки, на входната вратичка бе нахлузена кратуна с дълга извита дръжка. В торището се въргаляше магаре и вдигаше пушилка. Тревата в двора бе изпасана на кръгове според това докъде е могло да стига магарето, кръговете се пресичаха и образуваха странни геометрични форми във всички възможни оттенъци на зеления цвят.
Николин реши да потегли, когато конят се стресна, изпръхтя и скочи встрани. Из гъстия бъзак се надигна плоскодънно калпаче, а изпод калпачето — гузно ухилено старческо лице.
— Дръж си коня да не хукне! — каза старецът и излезе на чистото, като придържаше връвта на потурите си. — Днеска баджанакът Димитър има имен ден, та се почерпихме за негово здраве. Като си тръгнах за къщи, тъй яката ме назори, че не можах да стигна до нужника. Да не речеш, че мътя в този бъзак.
Старецът бе облечен в нова морава антерия и бозави потури и обут в нови постали, чистичък и прибран, но някак муден и отпуснат. Докато завързваше потурите си, гледаше чужденеца от долу на горе повече с безпокойство и дори с уплаха, отколкото с любопитство.
— Че заповядай де, влез в двора, няма да стоиш на пътя!
Врътна се назад да отвори вратника, но видя пояса си в храстите, извади го на чистото и започна да го увива около кръста си.
— Няма да влизам — каза Николин. — Исках да те питам де е къщата на Стою Бараков.
— Ей сегичка ще ти я покажа, ей сегичка! Поясът бе дълъг пет-шест метра и така яркочервен, че се открояваше на зелената трева като жарава и тази жарава сякаш гореше ръцете на стареца. Хващаше единия край, опитваше се да го затъкне под връвта на потурите, изтърваше го, опетляваше го в краката си или го завиваше в обратна посока. Николин слезе от кабриолета, хвана свободния край на пояса и го опъна.
— Хайде сега!
Старецът взе да се върти около себе си, а Николин пристъпваше бавно към него и му отпускаше по малко от пояса. Старецът не можеше да пази равновесие, залиташе да падне и когато най-после успя да завие пояса около кръста си, отпусна се на Николиновото рамо и така издълбоко се уригна, че наоколо се разнесе кисела миризма на джибри.
— Дълъг, пущината му, колкото оттук до Владимирово! Свят ми се зави, докато му видя края!
Николин се качи на кабриолета и потегли, а старецът тръгна редом с него.
— Нали при мене си дошъл бе, джанъм?
— Спрях да те попитам за къщата на Стою Бараков — каза Николин. — При него съм тръгнал.
— Че тъй речи бе, чиляк! Аз пък си рекох, че при мене си дошъл. Бараковата къща ли, каиш? Като стигнеш до чешмата, извий надясно. Щом минеш училището, карай наляво и ще я видиш. Голяма къща, на два ката. Ама я чакай, чакай! Аз ще те заведа, що да не те заведа.
Николин спря коня, старецът се качи и още със сядането си успя да се осведоми, кажи-речи, напълно за личността му и да изпадне в пълно откровение пред него.