Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
Една патка мислила, мислила, рекох, и взела, че умряла. Че какво мога да измисля бе, човек? Каквото измисля, все не го харесваш. Откак се знаем, все за утрешния ден приказваш. Преди Девети приказваше колко хубаво ще бъде, като дойдат на власт работниците и селяните, каква демокрация ще има, как всички ще живеят богато и пребогато. Пета година, откак е дошъл Девети, ти пак за бъдещето приказваш. Искахте текезесе, направихте го, какво повече искате? Работете, и толкоз! Ама не върви. Нямало достатъчно машини — ще има, държавата ще ви ги достави. Нямало още опит — и опит ще има. Всяко начало било трудно — така е. Хубавото било напред — това, виж, не зная. Днес гледам аз какво е, утрето ми е тъмно. Нищо не виждам. Защо съм ти сляп? Повечето от хората са с вас, окати са, значи, защо ти са слепи като мене? Ние, вика, ще ти отворим очите. Щом не можеш сам да ги отвориш, ние ще ти ги отворим тъй, че и звезди ще видиш по пладне. Последно — отказваш ли да подпишеш молбата за членство или не? Не, казвам. Добре!
Врътна се, отиде до вратата, отвори я и кой, мислиш, влезе? Солен Калчо. Хвана го Стоян Кралев за ръчичката и го доведе при мене. В земята гледа като срамежлива мома, не смее да дигне очи. Досетих се, че го е домъкнал за свидетел. Кажи сега, бай Калчо, карал ли те е да гласуваш за монархията? Карал ме е. Той ли те накара да влезеш в опозицията? Чакай, рекох, чакай! Няма защо да разпитваш тази шушумига! Сам ще ти кажа всичко. И за монархията го карах да гласува, и в опозицията го накарах да влезе, и земя му дадох да не става член на текезесето. Дадох му я да се отърва с по-малко доставки за държавата. Ще запиташ дали съм го заплашвал. Не. Казвал съм му само, че ония от Запад ще дойдат. И на тебе го казвам — ще дойдат. Ако при нас не дойдат, при децата ни или при внуците ни ще дойдат. Този свят не е от вчера, знае си работата. Което е било, пак ще бъде. Агитирах го, защото имам право да го агитирам, както и ти имаш право да ме агитираш. Мътил съм главата му? Хайде холан! Защо не замътя твойта глава? Ако бях го накарал да се хвърли в кладенеца, щеше ли да се хвърли? Отива при тези, при които му отърва за момента. И сега е дошъл да ме наклепа, защото така му отърва.
Надигнах се на ръце и изскочих от бъчвата. На земята се търкаляха дъските от горното дъно, дето ги бях извадил вечерта. Грабнах една и право в главата му. Хубаво, че Стоян Кралев се спусна навреме и отби ръката ми. Както се бях засилил, щях да му пръсна чутурата и да го оставя на място. Стоян Кралев ме изтика назад, ама аз пак успях да ударя на оня едно текме в слабините, та за малко да го изкиля. Сви се на две, не може дъх да си поеме. Стоян Кралев измъкна патлака си и го опря на гърдите ми. Само да мръднеш, казва, ще те застрелям. Има и други, които ще докажат, че си ги подкокоросвал да се борят против народната власт. Уби дъщеря му, сега искаш и него да убиеш. Защото казва истината за тебе. Ще те дадем под съд. Съдете ме, казвам, ще му платя един ритник. На такъв и за главата му съм готов да платя.
На четвъртия ден привечер при мене влезе един едър мъж с каскет. Не го познавах, питах го откъде е — не било моя работа. Върза ръцете ми, изведе ме от мазето и ме набута в един закрит камион. Седнахме отзад един срещу друг и камионът потегли. Минахме през Владимирово и завихме надясно. Помислих, че ме карат в Добрич, но като подминахме селото на километър-два, камионът пак изви надясно и хвана по черен път. Подир десетина минути спря, онзи с каскета слезе, смъкна и мене. Камионът веднага изви и тръгна по обратния път. Месечината пълна, светло като ден. Гледам, намираме се в Канарата, горе на баира. Долу блести вода. Ако помниш, подир голям дъжд в сухото дере прииждаше много вода и пълнеше гьола, дето отсетне направиха язовир. Стоим с онзи един срещу друг и мълчим. Едната му ръка в джоба, с другата пуши цигара. Стояхме тъй около час и мълчим. На шосето светнаха фарове, чу се бръмчене на мотор и камионът отново пристигна. Угаси фаровете и онзи с каскета ме подкара нататък. Пред камиона имаше бъчва. Вгледах се — същата бъчва, в която бях спал три нощи, до нея оставени дъските на капака. Около камиона не се виждаше никой. Влизай, казва онзи с каскета, и ме подхвана под мишниците. Планина човек, дигна ме и ме насади в бъчвата. Сядай — седнах на дъното. Откъм камиона се чу кашляне, разбрах, че в него има хора, но кои са, в тъмното не можах да видя. Чух стъпки да идват към бъчвата. Сега всичко зависи от тебе, каза някой и познах гласа на Стоян Кралев. Грехове, казва, много си натрупал, но ако ти е увряла главата, народът ще ти прости. Ако не — ще отидеш там, където отидоха всички подлоги на капитала и мръсната реакция. Даваме ти още три минути да помислиш. Или с народа, или си прочети молитвата.