Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Всички пасажери на борда на кораба бяха изпратени в имиграционната служба на остров Елис. Там всеки от тях трябваше да отговори на следните четири въпроса: 1) Име?, 2) Националност?, 3) Професия?, 4) Причина за посещение на САЩ?
Спътниците на Алан от кораба до един отговориха, че са обикновени испански моряци, които няма къде да отидат, защото корабът им е бил конфискуван. На бърза ръка бяха допуснати в страната, където ги оставиха да се оправят кой както може.
Алан обаче се различаваше от останалите. Първо, по името си, което испанският преводач не можа да произнесе. Второ, защото беше от Suecia. И най-вече защото съвсем честно и почтено разказа, че е специалист по експлозиви с богат опит, придобит в собствена фирма, както и във фабрика за производство на оръдия, а в последно време и в Гражданската война в Испания.
След това показа и писмото от генерал Франко. Ужасèн, испанският преводач предаде съдържанието му на имиграционния служител, който веднага се обади на шефа си, който от своя страна веднага се обади на шефа си.
Първоначално всички единодушно решиха, че шведският фашист трябва незабавно да бъде върнат обратно там, откъдето идва.
– Намерете ми кораб и нямате грижи – каза Алан.
Само че това не беше толкова просто. Разпитът продължи и колкото повече имиграционният служител научаваше за Алан, толкова повече се убеждаваше, че шведът не е фашист. Не беше и комунист, нито пък националсоциалист. Изглежда, не беше нищо повече от специалист по експлозиви. Разказът за това как минал на „ти“ и на малко име с генерал Франко пък беше толкова абсурден, че трябваше да е истина – просто нямаше как да го е измислил.
Братът на главния началник в имиграционната служба работеше в базата в Лос Аламос, Ню Мексико, и се занимаваше с бомби и експлозиви за армията. Поради липса на по-добри идеи Алан бе задържан до следващо нареждане, а началникът обсъди случая с брат си, когато двамата се срещнаха в Кънектикът за Деня на благодарността. Братът отговори, че не е особено очарован от идеята да назначи някой поддръжник на Франко, но от друга страна, в момента всякакви специализирани умения и знания били повече от добре дошли в Лос Аламос. Накрая заключи, че навярно биха могли да намерят някаква достатъчно неквалифицирана и не твърде секретна работа за този странен швед, ако това ще бъде от полза за брат му. Главният началник благодари и братята нападнаха пуйката.
Малко по-късно Алан за първи път в живота си летя на самолет и в края на 1939 година пристигна в американската военна база в Лос Аламос, където скоро стана ясно, че не говори и дума английски. Един испаноговорещ лейтенант получи задачата да разбере докъде се простират професионалните умения на шведа и Алан трябваше да напише своите формули и да му ги покаже. Лейтенантът ги прегледа и му каза, че демонстрира новаторски способности, след което обаче въздъхна и добави, че експлозивите му сигурно няма да могат да взривят и автомобил.
– Напротив – отвърна Алан. – Могат да взривят и кола, и шофьора й. Пробвал съм.
Позволиха на Алан да остане – в началото само в най-отдалечените помещения, но след като с времето проговори английски, ограниченията му за движение в базата постепенно започнаха да падат. Като един изключително наблюдателен помощник през деня Алан се учеше как се правят взривове, много по-мощни от тези, с които бе експериментирал в чакълената яма зад собствената си къща. А вечер, когато повечето млади мъже в базата в Лос Аламос отиваха в града, за да търсят жени, Алан оставаше в секретната библиотека на базата и усъвършенстваше познанията си по висша взривна техника и технология.
Алан научаваше все повече и повече, докато войната се разгаряше из Европа (а малко по малко обхващаше и целия свят). Не че имаше възможност да упражнява наученото по какъвто и да било начин – продължаваше да е просто общ помощник (макар и високо ценен), но независимо от това трупаше нови и нови знания. И вече не ставаше въпрос за нитроглицерин и натриев нитрат – тези неща бяха за аматьорите, – а за водород и уран и други реални, но невъобразимо сложни неща.
През 1942 година въведоха строги мерки за сигурност в базата в Лос Аламос. Екипът от учени бе получил тайна мисия от президента Рузвелт да създаде голяма бомба, която, както Алан предполагаше, с един взрив би могла да вдигне във въздуха и десет, и двайсет испански моста, ако се налагаше. Помощниците са необходими дори и за най-секретните проекти и на Алан, който се славеше с прилежността си, бе дадено разрешение за достъп до всички помещения.