Чудовището на нашата улица
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0851-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чудовището на нашата улица». Краткое содержание книги:
— Не мога да повярвам, че Бека показа видеото — обърна се Лала към Джаксън. — Ти уплаши ли се?
— Доста — Джаксън свали очилата си и ги отри в смачканата риза на жълто-кафяво каре. — Тичах из къщата да си търся паспорта, когато Мелъди ми прати съобщение с добрата новина. — Той игриво дръпна една от връзките на любимото горнище на нормито.
Клео изучаваше новата двойка, като се питаше какво намира Джаксън у Мелъди. Всяка част у нея бе неоспоримо привлекателна, може би дори красива. Дълга черна коса, малки сиви очи, изящен нос и чиста гладка кожа. Но по отношение на стила тя бе същинска Кристен Стюарт и предпочиташе удобните пред съблазнителните дрехи. Само дето не беше Кристен Стюарт. Затова приличаше на хубаво момиче, което никога не сваля домашните си дрехи.
— Били беше истински герой — изрече Мелъди.
— Но на теб ти хрумна тактиката за отвличане на вниманието. — Той сграбчи изоставеното кексче. — И трябва да чуете как Мелъди върна на Бека всичко накрая. Сега ще трябва да прослужи някъде двеста часа общественополезен труд.
— Чух за това — Клаудин се разсмя. — Не е зле. Но ако зависеше от мен, щях да я пратя право на електрическия стол.
— Че какво толкова лошо има в това? — пошегува се Франки.
Мелъди избухна в смях.
— А ти какво правиш тук? — изрече Клео ненадейно, неспособна повече да си налага автоцензура.
Мелъди пребледня.
— Клео! — изплющя гласът на Джаксън.
— Исках да кажа, ъъъ, нямаш ли алергии? — поправи се тя. — Не трябва ли да седиш в друга зона?
— Имам астма, но откакто се преместихме тук, се чувствам далеч по-добре. Тази сутрин за пръв път от години пях, докато се къпех под душа, и дори звучеше…
— Ти пееш? — прекъсна я Блу.
— Ти се къпеш? — измърмори Клео.
— И двете — отвърна Мелъди, без да обръща внимание на подигравката. — Когато бях малка, изнасях концерти. Защо? Ти пееш ли?
— Свиря на китара и малко на пиано.
— Още ли се упражняваш върху нотите? — Лала се засмя в салфетката.
— А ти още ли се упражняваш върху шегите? — изстреля в отговор Блу.
Клео продължи да преглежда снимките на телефона си с надеждата да пренасочи вниманието им към по-важните, съществените неща.
— Тази сутрин изгониха Бека от часа по математика и я пратиха право при директора — осведоми ги Франки и затвори рязко електриковосинята си пудриера, покрита с черни изкуствени диаманти.
— Защо? — в един глас попитаха всички.
— Беше първият час. Господин Кантор закъсняваше и ние започнахме да обсъждаме цялото това… нещо. Когато Бека влезе, всички започнаха да й ръкопляскат и да хвалят шегата й. Тя се опита да им каже, че всичко е било истина, но никой не й повярва. Накрая така се ядоса, че взе да хвърля тебешири из цялата стая. И тогава се появи господин Кантор. Едно парченце син тебешир го уцели право по челото и той веднага я прати при Уикс.
— Отлично — коментира Клаудин и открадна едно парченце пилешко месо от чинията на Джаксън.
— А също и приятелката й — продължи Франки.
— Хейли — извикаха неодобрително всички.
— Да, Хейли. Тя опита да защити Бека. Каза, че била разстроена, защото Брет иска да се разделят, но…
— Знаеш ли защо иска това? — прекъсна я Мелъди.
Те се засмяха и погледнаха Франки. Франки сведе поглед.
— Точно така — запя Мелъди. — Иска да се запознае с теб.
От зоната без алергии се надигнаха писъци. Франки седна върху ръцете си. Джаксън намери прикритие от женската радост, като се скри под кафявия си перчем. Клео жадуваше да запрати телефона си в носа на Мелъди, който все се вреше тук и там.
— Истина е. Помоли ме да ви запозная.
— Това е рисковано! — сопна се Клео. — Ами ако всичко е капан?
— Какво ще правиш, Франки? — Лала отхапа от един морков. — За норми той е доста привлекателен… Не се обиждай, Мелъди.
С усмивка Мелъди показа, че не се е засегнала.
— Не знам — въздъхна Франки. — Ами Ди Джей? — Тя се обърна към Джаксън. — Мисля, че той ме харесва.
— Мога да говоря с него от твое име — предложи той стеснително изпод перчема си.
— Е, това „да“ ли е? Да потърся ли Брет?