Чудовището на нашата улица
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0851-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чудовището на нашата улица». Краткое содержание книги:
— Не, недей! — каза Франки. — Не тук. Не пред всички. Ами ако Клео е права? Ако не е безопасно?
— Какво ще кажеш тогава след училище? — предложи Мелъди. — В „Ривърфронт“. Аз и Джаксън ще дойдем с теб за всеки случай.
Франки въздъхна за пореден път.
— Само кажи „да“ — увещаваше я Мелъди. — Той наистина те харесва.
— Добре тогава. Да!
Момичетата се разпищяха от удоволствие, сякаш те самите отиваха на среща.
— Може ли и ние да дойдем? — попита Лала.
— Да! Ще се возим на въртележката и ще се преструваме, че не те познаваме — добави Блу.
— Трябва да се измъкнем рано, иначе братята ми ще ни проследят — рече Клаудин. — Мислят, че там е опасно.
— Чакайте! Нали щяхме да разглеждаме съкровището — Клео не можа да прикрие своето разочарование.
— Сетих се! — Пазителката на мира, Блу, вдигна пръст. — Днес можем да отидем на въртележката, а утре у Клео. Става ли?
— Не става! — отвърна Клео.
— И защо не става? — Лала не бе от хората, на които можеше да казваш какво могат или не могат да правят.
— Защото — започна Клео в опит да спечели време, — заради изненадата.
— Каква изненада?
— Ъъъ… щях да ви кажа за нея у дома, но… Клаудин и Блу ще участват с мен в снимките — изрече тя, без да мисли. — А Лала, ти можеш да помагаш на стилистите, тъй като не излизаш на снимките, но…
Нова вълна писъци изпълни въздуха. Както винаги, останалите ученици в зоната се извърнаха да видят какво изпускат. И както винаги, Клео посрещна вниманието с усмивка.
— Но ако предпочитате да сте придружителки на Франки в „Ривърфронт“, добре. Просто трябва да знам, за да потърся заместници. Вие решавате.
Момичетата я увериха, че нужда от заместници няма и те бяха напълно отдадени на фотосесията.
— Златно — възкликна Клео, докато се молеше на Геб редакторите на Teen Vogue да приемат новините със същия ентусиазъм.
Изгубената глава, чийто злощастен номер няма да споменаваме
Четиринадесета глава
Невидим
На парти или на опашката в стола това бе неизбежната тема на разговор, особено за братята Улф.
— Хайде, Били, признай си, колко пъти си се прокрадвал в съблекалнята на момичетата?
— Трудно ли ще е да се вмъкне камера там?
— Бил ли си на някое от техните партита с преспиване?
— Бил ли си някога в съблекалнята на „Холи ОукХай“?
— Пансионът за момчета?
— Да, за да чуе баскетболните им стратегии. Ти какво си помисли?
— Не, не, той е твърде зает, за да се крие в пробните на Victoria’s Secret.
Били се засмиваше, но не такова момче искаше да бъде той. Не искаше да бъде невидимото момче, което върви след хубавите момичета и подслушва разговорите им. Това бе така предвидимо. Да не говорим и колко непочтено. Освен това имаше само едно момиче, което го интересуваше.
Тя имаше завладяващи очи, безстрашна решителност, честност, невинност. Бе принудена да носи ужасни дрехи в училище и въпреки това успяваше да се усмихва. А ръцете й можеха да осветят цяла стая.
Той й беше купил телефон. Организира събиране у тях. И изложи живота си на опасност, за да спаси нейния.
А сега тя бе на път към „Ривърфронт“, на среща с нормито Брет. И вървеше между Мелъди и Джаксън. Слънцето сгряваше лицето й. Зад нея я следваше сянката й, замаяна от обещанията на нова любов.
Били следваше сянката като такова момче. Момчето, което не искаше да бъде. Всяка невидима негова стъпка го приближаваше към знанието дали някога ще има шанс с нея. Но нещо в напрегнатите й пръсти, нетърпеливата походка, възбудения смях говореше, че дори тя да знае, че той е там, дори той да облече дрехи, да сложи грим на лицето си, дори да падне на колене и да разкрие чувствата си… той все така ще остане невидим.
Били спря и се загледа, докато тя се отдалечаваше.
Петнадесета глава
Едно норми ме обича
Слънце с цвят на мед изливаше последните остатъци ленива топлина върху поляните и пътеките на окъпания в светлина парк „Ривърфронт“. Синоптиците обещаха хубав ден, но не казаха нищо за плътните златни лъчи, които като прожектор следваха Франки. Това я зареждаше с електричество отвън навътре, стопляше черната й коса и оставяше след нея сладкия аромат на бадемов шампоан с череши. Не, нищо не бяха казали за идеалното време, подходящо само да се влюбиш. Може би не желаеха да развалят изненадата.