Чудовището на нашата улица

— Има ли още?

— Колкото искаш.

Клео им показа кованите гривни, короната, отрупана със скъпоценни камъни, пръстена, който сияеше в мрака, огърлицата с пера, и гривната змия с рубинените очи, плюс това и снимка на визитната картичка на Ана Уинтур, фотографирана на красива светлина.

— Това истинско ли е? — Лала докосна екрана.

— Разбира се! Татко го е открил в гробницата на леля Нефертити.

— Не, за визитката питам!

Клео подкани с ръка момичетата да се приближат. Щом всички се вмъкнаха в кръга й от ухание на смола, тя им разказа за срещата между баща й и Ана Уинтур в самолета, за сесията на Teen Vogue, пясъчните дюни, камилите, предстоящия й дебют като модел и безкрайните възможности да създаде контакти. С всяка нова подробност очите им се разширяваха все повече.

— Я, стига, Шийла! Да не ни будалкаш?

— Ще проям месо само да мога да се снимам в Teen Vogue.

— А аз ще стана вегетарианка!

Обаянието на историята ги бе обвило като с фина лента лен около нея.

— Наистина ли ще се качиш на камилата?

— Кои са другите модели?

— Имат ли нужда от блондинки?

— Може ли да видим колекцията след училище?

— Ще ти помогнем да избереш най-добрите накити.

— Ей, Клео, ще може ли и ние да пробваме някои от бижутата?

По милостта на Геб образът на Клео като царица, тяхната царица, бе запазен поне за още ден-два. Кризата бе отминала.

Можеше да продължи да им разказва така часове наред, а те щяха да я слушат захласнати. Но шоколадовата пирамида, която се случи да е точно в центъра на кръга, се надигна от чинията и започна да изчезва на хапки.

— Били!

Последната хапка падна в чинията.

— Съжалявам.

Вълна от смях разби кръга от смолистия аромат и той се разтвори за Франки, Джаксън и Мелъди. Те плъзнаха белите си подноси на масата и седнаха, сякаш бяха поканени. Но не бяха — или поне не от Клео.

— Здрасти! — Франки се усмихна широко под дебел слой грим с цвета на норми. Дребничката й фигура бе загърната в шал и черен дамски гащеризон от сатен (който приличаше повече на летателен гащеризон). Дебелият плетен колан, пристегнат на кръста, бе достоен за възхищение опит да прикрие недостатъците на гащеризона. Но бе несполучлив. Дрехата сякаш наистина бе шита за пилот.

— Наелектризиращо е да се върнеш в училище. — Франки се наслаждаваше на суматохата в стола и поклащаше глава в такт с песента на Лейди Гага.

Клео погледна с досада, без да може да реши кое я ядосваше повече: думата „наелектризиращо“ или непрестанната склонност на Франки да привлича върху себе си светлината на прожекторите, или и двете.

— Танците бяха в петък — отбеляза тя. — Днес е понеделник. Не си пропуснала и ден дори.

— Знам — усмихна се Франки. — Благодарение на тези двамата — тя аплодира Мелъди и празното място до нея. Джаксън, Дала, Клаудин и Блу се присъединиха. Клео бутна настрани кекса. Празненството бе приключило.