Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Можеш ли да ги осветиш, Оливър? — каза Корделия и той кимна и включи приземяващите светлини. Хората долу заслониха очи срещу внезапния блясък. Корделия преброи шестима — един им махаше енергично, друг се опитваше да го спре; трети седеше на пясъка, отпуснал глава на коленете си, четвърти просто стоеше разкрачен и ги гледаше намръщено. Останалите двама… се щураха и създаваха впечатлението за подплашено стадо, макар че как е възможно двама души да създават такова впечатление си беше загадка. Като че ли бяха две жени и четирима мъже, или по-скоро две момичета и четири момчета.

— Хлапета от Карийнбург. Да му се не види, тази там не е ли Фреди Хейнис? — Имаше предвид момичето, което ги зяпаше намусено. — Значи може и да са от базата. Което ги прави твое задължение, Оливър.

Оливър огледа сцената долу.

— Онзи кльощавият не е ли Лон гем Навит, синът на сетеганданския консул? Което го превръща в дипломатически въпрос. Тоест, по твоята част, Корделия.

— О, много ти благодаря — измърмори тя, но не възрази. — Можеш ли да кацнеш на ей онзи нанос?

Оливър обходи с неодобрителен поглед така предложената площадка за кацане.

— За кацане, може и да кацна. Но дали ще мога да излетя след това, не знам. Зависи колко стабилен е теренът.

— Е, не са плаващи пясъци, очевидно, иначе хлапетата щяха да са потънали до шията.

Той изсумтя неохотно и сниши внимателно скутера, като се целеше възможно най-близо до центъра на наноса, но и достатъчно далече от групичката, за да не смаже някого с машината. Приземяването не бе придружено от солидния звук на съприкосновение с твърда земя, но скутерът не се килна опасно, значи и така ставаше. „Всяко кацане, след което можеш да излетиш, е добро кацане“, напомни си Корделия.

Слязоха, заобиколиха скутера и тръгнаха заедно към групичката. Момчето, което им бе махало, хукна към тях, но после изведнъж наби спирачки и отстъпи назад.

— Ама това е вицекралицата! — писна то в пристъп на откровен ужас.

Другото момиче стисна Фреди Хейнис за ръката и се ококори.

— И адмирал Джоул!

Фреди преглътна, но иначе запази самообладание.

Корделия се замисли какъв тон да избере и суховато ироничният спечели с едни гърди пред отривисто командорския и загрижения майчински.

— Е, какво става тук?

Приятелката на Фреди повече или по-малко я избута напред или най-малкото се скри зад гърба ѝ. Две от момчетата погледнаха към нея, мълчаливо излъчвайки я за говорител на групичката. Което подсказа на Корделия, че таткото на Фреди е най-високопоставеният офицер сред родителите на тук присъстващите военни отрочета. Или че момичето е естественият водач на групичката. Или и двете, разбира се.