Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
Чудеше се какви ли мисли минават през главата ѝ на това спокойно място, което тя свързваше с прежни ужаси. Някаква мисъл определено се оформяше в главата ѝ, защото след като се взира известно време в маркера, Корделия каза:
— Ха! Между другото, двамата с Рег си приличате. Не в лице, но по ръст и цвят. И той беше рус като теб. Странно, че чак сега правя връзката. Сигурно… ако беше оцелял, сега щеше да изглежда като теб. — Погледна го с присвити очи, сякаш изпробваше ново лице върху тялото му, така както пробваш различни дрехи на холограма в шивашко ателие. — Беше с три години по-млад от мен. А сега е по-млад с четиридесет, застинал във времето. — След миг добави, загледана в обгорената и поръсена с пясък почва в краката си: — Сигурно са останали само кости. Нямаше от какво да му направим ковчег, дори за саван нямаше какво да използваме. Всъщност, преди да го погребем, взехме дрехите му, за да ги използват живите.
Колко близка беше с помощник-капитана си? И ако още скърбеше за него след четиридесет и пет години, как би могъл да се надява Джоул, че ще я извади някак от скръбта ѝ покрай много по-скорошната загуба?
— Било е много отдавна.
Корделия прокара пръсти през къдравата си коса със своя обичаен нетърпелив жест.
— Направихме приношение, изгорихме кичури коса. Съвсем бях забравила за тази история, докато не пристигна проклетият пясък и не изрови всичко. Не мисля, че човек може да се възстанови след загуба на близък; може единствено да забрави. Просто… забравяш упорито, докато му хванеш цаката.
Джоул пристъпи от крак на крак, побиха го студени тръпки. Корделия сякаш бе прочела мислите му.
— То е все едно хората умират по два пъти — каза той.
— Да — кимна Корделия. Нямаше нужда да уточняват кои хора имат предвид. Тя отиде при него, хвана го под ръка и двамата бавно тръгнаха през полянката, отворили сърцата си за хубостта на планината. Корделия не трепереше, не показваше признаци, че старият травматичен стрес я измъчва на нова сметка. Само по устните ѝ се четеше напрежение.
— Когато се оттеглиш от активна дейност, би ли си избрала дом в планината? Заради гледката? — попита той, забелязал начина, по който Корделия изпиваше с поглед простора.
Устните ѝ се отпуснаха едва доловимо.
— Не. Майлс е влюбен в планините, не аз. Той би се прехласнал по това място. Аз искам да съм близо до вода, много близо. Имам си план… Трябва някой път да ти покажа мястото, но за тази цел трябва да се махнем от Карийнбург поне за ден, може и за два.
— Изглежда интересно — насърчи я той. Ден-два далече от служебните задължения, двамата заедно, на място, където не се налага да произнасят заупокойни речи, някъде, където ще имат време да си говорят, това изглеждаше… приятно. По-добре беше да не уточнява допълнително как точно изглежда. Да остави вратата отворена. „За какво, за бягство?“ Нямаше къде да отиде.
Корделия се усмихна някак почти срамежливо.
— Е, нещо повече от план е. Преди няколко години купих един парцел на брега, по-скоро като инвестиция, защото по онова време все още вярвах, че с Арал ще се приберем на Бараяр. Освен това се влюбих в онова място от пръв поглед. Намира се на една издатина в малък залив на източния бряг на втория континент. Далече от столицата — и настоящата, и евентуалната бъдеща.
Истината бе, че първите поселища на въпросния континент бяха одобрени едва преди няколко години. Оттогава едва ли се бяха разраснали много.
— Казвах си, че просто постъпвам като отговорен родител, защото бог знае къде в империята ще се озоват децата на Майлс и на Марк. Може пък някое от тях да избере Сергияр… А после, ами, плановете ми се промениха. Всичко се промени. Нещата правят точно това — променят се.