Знакът на Атина

— Ами да, но… — премигна Пърси.

— Няма но! Имаш ли идея колко е трудно да останеш съсредоточен с тези главоболия! Никога не знам къде ходя и какво правя! Винаги съм сърдит!

— Това ми звучи напълно нормално за вас — отвърна Пърси.

Ноздрите на бога се разшириха. Една от лозите по шапката му пламна.

— Ако наистина се познаваме от другия лагер, е цяло чудо, че още не съм те превърнал в делфин.

— Обсъдихме го — призна Пърси, — но май ви домързя.

Пайпър гледаше смаяна разговора им така, както се наблюдава автомобилна катастрофа. Бързо разбра, че Пърси само влошава ситуацията, а Анабет не беше наоколо, за да го контролира. Пайпър бързо прецени, че приятелката й никога няма да й прости, ако гаджето й се върнеше във формата на морски бозайник.

— Господарю Бакхус! — намеси се тя и скочи от гърба на Буря.

— Пайпър, внимавай — предупреди я Джейсън, но тя го погледна, сякаш за да каже: „Ще се оправя“.

— Простете, че ви безпокоим, господарю — каза тя на божеството, — но всъщност сме дошли дотук, за да поискаме безценния ви съвет. Умоляваме ви да споделите с нас вашата мъдрост.

Тя се мъчеше да очарова всяка сричка, която изговаряше. Богът се намръщи, но опасният блясък в очите му избледня.

— Добре говориш, момиче. Съвет, а? Хубаво. Избягвай да пееш на караоке, тези купони вече са демоде. В тая криза хората търсят простички неща — плодове, зеленчуци…

— Не търсим съвет за купоните, господарю Бакхус — прекъсна го Пайпър, — макар това, което да ни казахте, да е безценно. Надявахме се обаче да ни помогнете да извършим нашия подвиг. — Тя му разказа за Арго II и за пътешествието, с което трябваше да попречат на гигантите да събудят Гея. Спомена му за думите на Немезида, според които им оставаха шест дни до унищожението на Рим. Разказа му за виденията, които бе видяла в ножа си, за това как Бакхус й подава сребърен бокал.

— Сребърен бокал ли? — Богът не звучеше особено ентусиазиран. Той извади една диетична кола от нищото и отвори кутийката.

— Вие пиете диетична кола? — обади се Пърси.

— Не знам за какво говориш — сопна се Бакхус, — а що се отнася до бокала, млада ми госпожице, не мога да ти дам нищо, освен ако не искаш кола. Юпитер ми е забранил да давам вино на непълнолетни. Досадно, но шефът винаги има право. А що се отнася до гигантите, познавам ги добре. Все пак съм участвал в Първата война с гигантите.

— Нима можете да се биете? — попита Пърси.

Дионис изръмжа. Диетичната му кола се превърна в обрасъл с бръшлян жезъл, на чийто връх имаше шишарка.

— Тирс! — възкликна Пайпър с надеждата да привлече вниманието на бога, преди той да удари Пърси по главата. Виждала бе това оръжие в ръцете на луди нимфи и не беше щастлива да го види отново. Въпреки това се постара да звучи развълнувана. — Но това е могъщо оръжие!