По-неживи от всякога
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0963-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-неживи от всякога». Краткое содержание книги:
Брррръп.
Хийт избълва една мълния и всички се скупчиха около нея. Не толкова да се посгреят, колкото да се разсеят. Един по един и децата, и родителите започнаха да попоглеждат към Лала с повдигнати от любопитство вежди, като се надяваха поне мъничко да разбули загадката. В отговор тя стисна устни и сви рамене… Бих ви казала, ако можех. Блу стоеше малко по-назад и се мъчеше да стигне овлажнителя, който Клео бе увила в лен. Люспите й бяха започнали да се напукват. Лала разбираше как се чувстват.
Къде е той?
Джаксън тупна Лала по рамото. Очите му бяха скрити зад огъня, който се отразяваше в очилата му.
— Знаеш ли…?
— Не мога нищо да ти кажа!
Джаксън отбранително отстъпи крачка назад.
— Добре, тогава ще попитам някого друг.
— Попитай мен — чу се гласът на Спектра. — Аз знам всичко. Той се поколеба за миг, а после въздъхна, сякаш казваше: е, няма какво да губя.
— Знаеш ли къде е Мелъди?
Опа.
— Естествено, че да — каза гласът, ухаещ на виолетки. — Чух, че са я наказали, защото потрошила мотоциклета на баща си.
— Баща й няма мотоциклет — изсмя се Джаксън.
— Вече не — каза Спектра. — Точно затова толкова се е ядосал. Обичаше мотоциклета си повече от собствения си син.
— Той няма… — Джаксън млъкна. — Все едно, остави.
Неочакван бриз духна и огънят затанцува. Но още преди въглените да се пръснат, Мади Горгон бързо го превърна в камък. Отново настана хлад. Мракът се завърна. Всички стояха притихнали.
И тогава шумът от хрускащи листа, бавен и премерен, започна да се усилва.
Главният беше пристигнал.
Сърцето на Лала затупка по-бързо. Почувствал тревогата й (а може би своята), Клод реши да докосне ръката й пред всички. Един бухал избуха. Гулия простена.
— Наближава времето… — някъде изпод дългите сенки дойде гласът на господин Ди — нисък и овладян, с източноевропейски акцент, който му придаваше мелодичност — да предприемем решителната крачка и да обезпечим родовете си.
Той пристъпи на светлината на луната. Ръцете му бяха отпуснати до тялото, раменете му бяха изправени, черните му очи се местеха от едно лице на друго — господин Ди застана пред хората си с осанката на крал. Ако Лала не се чувстваше така угнетена, сигурно би изпитала гордост.
— Както повечето старейшини знаят, земята под краката ни е свещена…
Свещена ли? Да не би да иска да каже студена? Това сигурно е от езиковата бариера.
Приятелите на Лала, също толкова объркани, се спогледаха.
— Точно тук, в това сечище, преди седем години по календара на нормитата, ние се събрахме да търсим убежище от враговете си. От страх да покажем лицата си, изкопахме подземия и се скрихме в тях. Нашите първи гробници, ковчези, лаборатории, пещери… всички те са под нас, но благодарение на промяната те вече са зад нас.
— Аууууууу! — завиха от семейство Улф. Други аплодираха. Клаудин направи реверанс.
Господин Ди вдигна бялата си ръка. Сечището притихна.
— Нормитата и РАД вече живеят в хармония. Някои дори излизат на срещи.
Още повече ръкопляскания. Франки и Хийт се усмихнаха с гордост. Господин Ди отново направи знак да замълчат.
— Търпимостта е възвишена. Но интегрирането? Асимилацията? Те могат да бъдат отровни. Позволим ли им да влязат в нашите системи, ще съсипят ДНК-то ни, ще отслабят кръвната линия, ще унищожат точно тези качества, които ни отличават… които ни правят РАД… които ни дават превъзходство.
Превъзходство?
Гулия отново простена.
— Сега, когато вече сме свободни, можем да се заемем с нови неща! Да запазим нашите традиции! Да впрегнем своите сили! Да множим расата си!
— Май цялата работа с поздравлението е било опашата лъжа — прошепна Блу.
Ако това означаваше, че никога няма да получи признание от баща си, Лала бе готова напълно да се съгласи.
Господин Ди щракна с пръсти. До него изникна Мускул с позлатена лопата. Главният благодари на помощника си с едно леко кимване и вдигна високо лопатата.
— По тази причина, с помощта на Рам де Нил и строителна компания „Улф“, аз закупих тази земя, за да мога да дам на вас и на всички бъдещи поколения РАД „Радклиф Хай“! — Той заби лопатата в глинестата почва и извади купчина пръст… — Строителството официално започна!