Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
„Трябва да го направя. Трябва да се срещна с Лиза Баринг по някакъв начин. Трябва да се добера до нея преди него“ — мислеше си той.
Инспектор Лиу затвори очи и преброи до десет. Никога не бе харесвал особено западнячките. Бяха прекалено самоуверени, упорити и надменни. Не можеше да разбере защо Майлс Баринг не си бе избрал една послушна и кротка китайка за съпруга. Това определено би улеснило работата на инспектор Лиу.
— Обясних ви защо, госпожо Баринг — повтори той търпеливо. — Животът ви може да е в опасност.
Лиза Баринг продължи да си прибира нещата в куфар „Луи Вюитон“, без да му обръща внимание. Лекарите я бяха изписали от болницата тази сутрин и тя бе облечена за първи път от седмици, издокарана в дрехите, които прислужницата й Джойс й бе донесла: джинси „Хъдсън“, които подчертаваха дългите й крака, бяла муселинена блуза от „Клои“ и любимите й балетни пантофки „Ланвен“. Тъмната й коса бе прибрана на конска опашка, семпли диамантени обици от „Тифани“ украсяваха ушите и врата й и хвърляха отблясъци по лице, толкова естествено красиво, че никой грим не би могъл да го подобри. Инспектор Лиу знаеше, че тя е над трийсет, но му бе трудно да го повярва. Кожата й грееше като на тийнейджърка. За съжаление жената бе и упорита като тийнейджърка.
— Ценя загрижеността ви, господин Лиу — каза тя нагло, — но не възнамерявам да прекарам остатъка от живота си като затворник. Не искам полицейска защита.
— Нуждаете се от нея, госпожо Баринг.
— Дори и да е така, отказвам. Просто отказвам. Благодарна съм за предложението, но отговорът ми е „не“.
Прочутият с хладнокръвието си инспектор Лиу побесня.
— Не става дума само за вашата безопасност, госпожо Баринг. Както знаете, научихме от Интерпол, че човекът, който ви изнасили и уби съпруга ви, е правил същото и преди. И със сигурност ще го извърши отново. Длъжни сме да предотвратим това и да защитим потенциалните бъдещи жертви. Не разбирате ли това?
Съвършеното лице на Лиза стана тъжно.
— Разбирам. Никой не изпитва по-силно желание от мен това копеле да застане пред съда, инспекторе, или да му се попречи да нападне отново. Както ви казах и преди, ако той се опита да се свърже с мен или се случи нещо подозрително, веднага ще ви уведомя. Но междувременно трябва да ми позволите да водя такъв живот, какъвто искам. Майлс и аз имаме вила в Бали. Уединена и безопасна. Ще остана там, докато лудницата по медиите утихне.
Инспектор Лиу се издигна във всичките си метър и шейсет и заяви решително:
— Съжалявам, госпожо Баринг, но се страхувам, че и дума не може да става за това.
Петнайсет минути по-късно, в лимузина с тъмни стъкла на път към летището, Лиза Баринг се замисли за смотания китайски полицай. Изглеждаше мил човек и очевидно бе изпълнен с добри намерения. Но Лиза бе видяла достатъчно ченгета през последните три седмици. Хонконг бе изпълнен със спомени за Майлс и случилото се, да не споменаваме опитите на медиите да проникнат в дома й. Тя просто трябваше да се махне от града.
Частният самолет я очакваше. Видът му я накара да се просълзи. Майлс много обичаше самолета си. Беше неговата радост и гордост.
— Добре дошли, госпожо. — Кърк, пилотът, я приветства на борда. — Ужасно съжалявам за случилото се. Ако мога да направя нещо за вас, каквото и да е…
Лиза сложи ръка върху неговата.
— Благодаря ти, Кърк. Искам само да се махна оттук.
— Потегляме след минута — увери я той. — Настанете се удобно.
„Да се настаня удобно — повтори си Лиза, когато двигателите на самолета заръмжаха. — Не е ли нередно да тъна в удобства, когато Майлс лежи мъртъв в моргата, а леденият му труп е обезобразен от ножове и куршуми?“ Очите й се напълниха със сълзи.
„Не мога да си позволя да мисля за Майлс — каза си тя. — Трябва да го пропъдя от ума си. Нищо не може да го върне.“
Беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Докато самолетът се издигаше над облаците, безброй неща й напомниха за съпруга й. Ето там долу бе небостъргачът на Майлс, сгушен до гигантската сграда на „Китайска банка“, досущ бебе, скрито под крилото на майка си.