Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Харнаби млъкна за момент.
— Прощавайте, мистър Форестър, сигурно говоря твърде много. Понякога се увличам, но местният фолклор ми е страст. Водя радиопредаване за местната история.
— Не се извинявайте, това е много интересно. Всъщност искам да ви задам още един въпрос. Останало ли е нещо от старата сграда?
— О, не. Не, не, не. Тя беше съборена — въздъхна Харнаби. — Това се случи през 70-те години. Тогава биха съборили и катедралата „Сейнт Пол“, стига да можеха. Срамота е наистина. Само няколко години по-късно сградата можеше да бъде реставрирана.
— Значи нищо не е останало.
— Нищо. Макар че… — През лицето на Харнаби мина сянка. — Може и да има нещо оцеляло…
— Какво?
— Често съм се чудил… Има още една легенда. Доста странна наистина. — Харнаби хвана синята си торбичка и се изправи. — Елате, ще ви покажа.
Възрастният човек излезе с накуцване от вратата и Форестър го последва в градината отпред. Навън духаше вятър, ръмеше и беше студено. Вляво детективът забеляза Бойер, застанал до шатрата на полицията. Край нея вървеше журналистката от Си Ен Ен с екипа си. Форестър махна на Бойер и му посочи Анджела Дарвил. Жестът означаваше „говори с нея и разбери какво знае“. Бойер кимна и тръгна.
Харнаби прекоси с мъка прогизналата трева пред голямата къща, стигна до края, където поляната свършваше и започваха живия плет и стените, и опря коляно в земята, сякаш се канеше да сади нещо.
— Вижте.
Форестър клекна до него и се вторачи в тъмната мокра пръст.
— Погледнете! — усмихна се Харнаби. — Виждате ли? Тук почвата е по-тъмна, отколкото там.
Вярно беше. Почвата сякаш леко променяше цвета си. Пръстта по поляната пред имението беше с торфен оттенък и определено по-тъмна, отколкото зад оградата.
— Нищо не разбирам. Какво е това?
— Ирландска е — поклати глава Харнаби.
— Моля?
— Пръстта. Не е от тук. Може би е от Ирландия.
Форестър примигна озадачен. Отново започваше да вали, този път по-силно, но детективът не забелязваше. Плетеницата на случая се въртеше в ума му и нещо сякаш се напасваше.
— Бихте ли обяснил?
— Онзи бандит Уейли е бил импулсивен човек. Веднъж се обзаложил, че ще скочи с кон от втория етаж на някаква сграда и ще оживее. Той оживял, но не и конят — подсмихна се Харнаби. — Както и да е. Легендата разправя, че Уейли се влюбил в ирландско момиче точно преди да се премести тук, на остров Ман. Но тази любов му създала голям проблем.
— Какъв?
— В брачния договор на булката пишело, че тя може да живее само на ирландска земя. Това се случило през 1786 г., а Уейли тъкмо бил купил мястото и строял къща. И бил твърдо решен да доведе жена си тук въпреки договора.
В очите на Харнаби отново присветнаха искрици. Форестър се замисли над думите му.
— Искате да кажете, че е пренесъл тонове ирландска пръст, за да може съпругата му да живее тук? На ирландска земя?
— Да, като в клетка. Точно това направил. Натоварил цял кораб с пръст и я докарал на остров Ман, за да изпълни желанието си. Или поне така се говори…
Форестър положи дланта си върху тъмната влажна пръст, която бързо попиваше дъжда.
— Значи цялата къща е построена върху почва от Ирландия. Тази почва тук.
— Твърде вероятно.
Форестър се изправи и се зачуди дали убийците са знаели тази удивителна история. Нещо му подсказваше, че са знаели, тъй като не бяха обърнали никакво внимание на къщата, а се бяха насочили веднага към последните истински останки от старото имение Уейли Фоли — почвата, върху която е било построено.
Форестър имаше още един въпрос.
— Добре, мистър Харнаби, откъде може да е взета тази пръст?
— Никой не може да каже със сигурност. Но… — Журналистът смъкна очилата си и изтри няколко дъждовни капки от стъклата. — Моята теория е, че е изкопана от имението Монпелие.
— А то какво е?
Харнаби примигна.
— Главната квартира на ирландския „Клуб на адския огън“.
17
Роб и Кристин се върнаха в нейния квартал и паркираха рязко на ъгъла на улицата. Докато французойката слизаше от колата, Роб се огледа наляво и надясно. В дъното на улицата имаше джамия, минаретата й бяха тънки и високи, целите окъпани в яркозелената светлина на прожектори. Надолу по тротоара двама мустакати мъже в костюми спореха край спряло голямо черно беемве. Те огледаха за кратко Роб и Кристин и подновиха ожесточената си размяна на реплики.