Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Някои от вас сигурно знаят и платноходката му „Ламантин“. Излизал е в морето със сина си Джони. — Полицаят се усмихна тъжно. — Момчето е само на десет години.
За няколко секунди никой не пророни и звук.
Форестър си помисли, че полицията на остров Ман си върши добре работата. Безсрамните нахалници обикновено бяха доста натрапчиви, но това беше един от начините да ги спреш. Да помолиш за съдействие и да се насочиш към сърцата на хората, не към разума им. Имаха нужда да се появи някой свидетел. За момента нямаха нищо — нито ДНК, нито улики, нито отпечатъци. Нищо.
Хейдън махна към един оплешивяващ мъж с анорак.
— Господинът в ъгъла? Да?
— Харнаби. Алисдер Харнаби от радио „Трискел“.
— Да?
— Смятате ли, че престъплението е свързано с необикновената история на сградата?
Хейдън потропа с пръсти по бюрото.
— Не съм запознат с каквато и да било необичайна история.
— Имам предвид начина, по който замъкът е бил построен. Може би това е важно. Знаете, легендите…
Полицаят спря да барабани по бюрото.
— Мистър Харнаби, към настоящия момент проследяваме и разследваме всички възможни нишки. Но се надявам да не започнем да проверяваме легенди. Мога да ви кажа само това. А сега… — Хейдън се изправи — смятам, че всички имаме работа за вършене. Моля да ни извините, в шатрата отвън има кафе.
Форестър се огледа. Пресконференцията беше изнесена професионално и беше минала добре, но нещо го притесняваше и не му даваше мира. Той се озърна към Харнаби. За какво говореше този човек? „Необичайната история“ на сградата съвпадаше с мислите на Форестър. Тук нещо не беше наред. Архитектурата, общото впечатление за имитация… нещо куцаше.
Алисдер Харнаби тъкмо се пресягаше под стола си за синята пластмасова торбичка, с която беше дошъл, когато Форестър го заговори.
— Мистър Харнаби?
Човекът се обърна, тънките рамки на очилата му проблеснаха на светлината.
— Аз съм главен инспектор Форестър. От Лондон.
Харнаби не изглеждаше впечатлен.
— От Скотланд Ярд. Може ли да ми отделите минутка?
Мъжът остави торбичката на земята и Форестър седна до него.
— Това, което казахте за необичайната история на сградата, ме заинтригува. Може ли да ми обясните?
Харнаби кимна, а в очите му проблесна искрица. После посочи към празната зала.
— Това, което виждате, е всъщност доста грубо копие на предишната сграда.
— Ясно. И?
— Първият форт, Форт Сейнт Ан, е разрушен през 1979 г. Беше известен и като Уейлис Фоли.
— От кого е бил построен?
— От Джерусалем Уейли. Един бандит и развратник.
— Какъв?
— Гуляйджия и женкар. Бандит от висша класа. Знаете ги тези.
— Нещо като плейбой?
— И да, и не. — Харнаби се усмихна. — Тук става дума за истински садизъм, предаден през поколенията.
— Например?
— Бащата на Уейли се казвал Ричард Чапъл Уейли. Но ирландците го наричали Палежа.
— Защото…
— Той бил от англо-ирландската аристокрация. Протестант. И палел ирландските католически църкви. С поклонниците в тях.
— Зададох глупав въпрос.
— Е, да. — Харнаби се подсмихна. — Това е доста гнусна история! А Уейли Палежа бил и член на ирландския „Клуб на адския огън“. Сбирщина от хулигани, дори по някогашните стандарти.
— Добре. А с какво се е прочул синът му, Джерусалем Уейли?
Харнаби се намръщи. В залата беше толкова тихо, че Форестър можеше да чуе ромоленето на дъждеца по стъклата на прозорците.
— Том Уейли? И той бил бандит. Брутален и безмилостен като баща си. Но след това нещо се случило. Върнал се в Ирландия след дълго пътешествие на изток към Йерусалим. От там произлиза и прякорът му — Джерусалем Уейли. Пътуването сякаш го променило. Нещо в него, изглежда, се било пречупило.
— Как така? — сбърчи чело Форестър.
— Знае се само, че Джерусалем Уейли се върнал съвсем различен човек. Построил този странен замък Форт Сейнт Ан, пишел си мемоарите. Доста се кае в книгата, между другото. И след това починал, като оставил зад себе си замъка и доста дългове. Но животът му е невероятен. Абсолютно невероятен!