Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Нго.
Купища. Малките червени плодове с чудатите си зелени косъмчета се пулеха подигравателно насреща му от стара снимка на фаранг, който се пазари с тайландски селянин. Бензинови таксита в ярки цветове задръстваха улицата, но току встрани от двамата мъже се издигаше изкусителна пирамида от плодове нго.
Андерсън беше прегледал толкова стари снимки, че отдавна бе спрял да се диви на нещата, запечатани в тях. Научил се беше да не обръща внимание на глупавото самодоволство на миналото — на прахосничеството, арогантността, нелепото богатство, — но тази снимка го вбеси. Фарангът беше безобразно дебел, а удивителното изобилие от калории очевидно беше на втори план, изтласкано от цветовете и евтината атрактивност на един пазар, който предлагаше трийсетина вида плодове — мангостини, ананаси, кокосови орехи, както и… портокали, да, сега портокали нямаше. Нито тези… тези… драконови плодове, нито помело, нито онези жълтите неща… лимони. Нямаше ги. Толкова много плодове просто бяха изчезнали.
Но хората на снимката не знаеха това. Тези мъртви мъже и жени си нямаха представа, че стоят сред несметно съкровище, че обитават Рая на греамитската библия, където чистите души се възнасят, за да живеят до дясната ръка на Бога. Където всички ухания и вкусове на света процъфтяват под грижите на Ной и свети Франциск и където никой не гладува.
Загледа се в текста под снимката. Дебелите самодоволни глупаци нямаха представа за генетичната златна мина, до която са застанали. Авторът на книгата дори не си беше направил труда да упомене червения плод по име. За него плодът е бил просто поредният пример за природно изобилие, нещо, което получаваш наготово и в щедри количества.
Прииска му се да измъкне някак дебелия фаранг и древния тайландски фермер от снимката, да ги довлече в собственото си настояще и да им се накрещи на воля, преди да ги изхвърли през балкона, както те несъмнено са изхвърляли всеки плод, който е бил леко натъртен или едва забележимо маносан.
Разлисти книгата, но не откри други снимки на нго, нито описание или поне наименованието на плода. Изправи се и излезе на балкона. Беше на нокти. Пристъпи под напичащото слънце и обходи града с поглед. Викове на водопродавци и рев на мегодонти долитаха от ниското. Звън на клаксони се носеше заедно с реката от велосипедисти. Наближеше ли обед, градът щеше да утихне полупразен, в очакване слънцето да заходи към залеза.
Някъде в този град генехакер си играеше със строителните блокчета на живота. Пренареждаше отдавна изчезнала ДНК, за да я пригоди към ерата след Свиването, да ѝ вгради защити срещу мехурчестата ръжда, японската генехакерска гъгрица и сибискозата.
Ги Бу Сен. Момичето на пружина бе казало, че е сигурно за името. Трябваше да е Гибънс.
Облегна се на парапета, примижа срещу жегата и плъзна поглед по гъстата градска плетеница. Гибънс беше някъде там. Работеше върху следващия си триумф. А недалече от него беше и семенната банка.
6.
Проблемът с банковите депозити беше, че банката за нула време може да се обърне и да те захапе — твоето става нейно, трупаните с труд и пот спестявания, немалката част от живота ти, която си продал срещу пари, стават чужди. Този проблем — проблемът с банките — гризеше ума и душата на Хок Сенг като генехакерска гъгрица, която не можеш да изчоплиш, не можеш да размажеш на гной и парченца екзоскелет.
Ако го погледнеш като време — времето, което си вложил, за да изкараш надниците, които банката след това задържа самоволно, — излизаше, че банката притежава хората наполовина, ако не и повече. Е, най-малко една трета, дори ако си мързелив тайландец. А отнемеш ли една трета от живота на човек, на практика му отнемаш всичко.
С коя една трета да се раздели човек? Онази от кръста до оплешивяващото теме? Или от кръста до пожълтяващите нокти на краката? Или два крака и една ръка? Две ръце и глава? Ако ти изрежат една четвърт, не е изключено да оцелееш с останалото, но една трета е твърде много, неприемливо много.
Такъв беше проблемът с банките. Сложиш ли веднъж парите си в устата на някоя банка, скоро откриваш, че чудовището е сключило паст около главата ти. Една трета, или една втора, или осеяната ти с морави петънца глава — все едно са ти взели всичко.
Но ако човек не може да вярва на банките, на кого да вярва тогава? На паянтови брави? Или на внимателно изтърбушен матрак, който тиктака като бомба със закъснител под тебе? Или увиваш пачките в бананови листа и ги мушкаш под някоя плоча на покрива? Или изрязващ внимателно отвор в бамбуковите греди на някоя колиба в гетото, махаш сърцевината и пъхаш на нейно място рулото банкноти?