Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Хок Сенг залагаше на бамбука.
Хазяинът беше нарекъл стаята апартамент и в известен смисъл това отговаряше на фактите. „Апартаментът“ имаше четири стени, а не платнища от кокосов полимер. Имаше си и миниатюрно дворче отзад, където се намираше клозетът и което Хок Сенг делеше с още шест барачки. За бежанец с жълта карта това не беше апартамент, а цяло имение. И въпреки това Хок Сенг постоянно чуваше около себе си оплаквания и пъшкане.
Дървените стени от материал на „УедърОл“ бяха истински лукс, нищо че не стигаха до земята, нищо че Хок Сенг виждаше в пролуката ютените сандали на съседите си, нищо че воняха на химикалите, в които ги бяха киснали, за да не гният във влажния въздух на тропиците. Дървените стени му бяха крайно необходими, пък било и само заради скришните местенца, където да държи парите си, местенца много по-безопасни от дъното на варела за дъждовна вода, където от половин година киснеха пачки, увити в три ката кучешка кожа. Дано да не са станали на мокра каша, молеше се Хок Сенг.
Сепна се и се ослуша.
От съседната стая се чуваше шумолене, но нищо не подсказваше, че някой е долепил ухо до стената и шпионира тайните му дела. Поуспокоен, почна отново да човърка около изрязаното в бамбуковата греда парче, като събираше стърготините в шепа.
Нищо не е сигурно — това беше първият урок. Бледоликите чуждоземски дяволи бяха научили това по време на Свиването, когато изчезването на нефта ги бе подгонило обратно към родните брегове. Самият той го беше научил в Малака. Нищо не е сигурно, нищо не е завинаги. Богаташът обеднява. Шумен китайски клан, събирал се на Пролетния празник на най-хубаво свинско, пържен ориз и пиле по островитянски, изведнъж се свежда до един-единствен изпосталял от недохранване бежанец с жълта карта. Нищо не трае вечно. Поне това будистите го разбираха добре.
Усмихна се криво и продължи да чегърта.
Истината бе, че живееше в невиждан лукс. Имаше си кърпена мрежа против комари и малка печка на метан, която можеше да използва по два пъти на ден, стига да плащаше на по-големия брат на местния пи лиен за нелегална връзка към тръбите, които захранваха с метан уличните лампи. Имаше си и собствен комплект глинени дъждовни урни в малкия двор, сами по себе си удивителен лукс, защитени от чувството за чест на съседите, които, макар и отчаяно бедни, знаеха, че всяко нещо си има граници дори когато умираш от глад, така че Хок Сенг беше спокоен за своите дъждовни делви, пълни със зеленясала вода и покрити със слой яйца на комари, спокоен беше, че няма да го ограбят, макар да не знаеше дали утре няма да го заколят пред вратата или жената на съседа няма да я изнасили някой нак ленг, който ѝ е хвърлил око.
Затаил дъх, Хок Сенг извади малката плочка от бамбуковата греда. Опитваше се да не вдига шум. Избрал беше това жилище заради дебелите греди и ниския тъмен таван. Заради нишите, кьошетата, възможностите. Наоколо обитателите на гетото се събуждаха с пъшкане и мрънкане и палеха първата си цигара за деня, докато той се потеше от напрежение. Глупаво беше да държи толкова много пари тук. Ами ако бараките се подпалеха? Ами ако дървените стени пламнеха заради съборената свещ на някой глупак? Ако тълпата пощурееше и се опиташе да го ограби?
Спря и избърса потта от челото си. „Не съм в ред. Никой не ме преследва. Зелените ленти са оттатък границата, в Малая, и армиите на кралството няма да ги пуснат тук. А дори да нахлуят в страната, пак ще имам достатъчно време да се приготвя за пристигането им. Тях ги чака неколкодневно пътуване с пружинников влак, и то ако генералите от армията на кралицата не взривят релсите. Най-малко двайсет и четири часа дори ако използват въглища за нападението си. Алтернативата? Ако тръгнат пеша, ще има да вървят със седмици. Това е много време. Нищо не ме заплашва.“
Бръкна в кухата вътрешност на бамбука — непромокаемо скривалище, усъвършенствано от природата — и заопипва.
За миг изтръпна от страх, че някой го е обрал, докато е бил навън, но после пръстите му докоснаха хартия и той заизважда едно по едно рулата банкноти. В съседната стая Сунан и Мали говореха за вуйчо ѝ, които ги убеждавал да прекарват нелегално ананаси сиби11.с.8 с гребна лодка от фарангския карантинен остров Кох Ангрит. Бързи пари, ако склоняха да поемат риска да внасят забранен хранителен продукт на калорийните монополи.
Заслуша се в спора им, докато прибираше парите в плик. Напъха го в пазвата си. Диаманти, бахти и нефрит бяха скрити в стените на стаята му и въпреки това го заболя за тези няколко пачки. Изваждането им беше в противоречие с инстинкта му да се запасява.