Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Пазачът забързано я доближи.
– Помощ! Един мъж се опита да й открадне чантата – избяга натам! – каза Марта и посочи към холандската зала.
Пазачът изглеждаше объркан, но когато Марта се опита да вдигне приятелката си, която все така беше в безсъзнание, все пак й помогна. Двамата с общи усилия успяха да изправят Кристина на крака и да я облегнат на проходилката. Охранителят вдигна дамската й чанта от пода. Едва тогава Кристина дойде на себе си.
– Готово ли е? – попита тя.
– Хванете го, хванете крадеца, избяга натам! – провикна се пронизително Марта, за да заглуши гласа на Кристина. – Имаше брада, дълга кестенява коса и вонеше ужасно!
Марта отново посочи с ръка. Проходилката й вече беше претоварена и тя очакваше да рухне всеки момент. Умника беше изчислил максималното тегло на картините, което можеше да поеме, но това не включваше шейсетте килограма на Кристина. Марта крадешком се обърна към Умника и улови погледа му.
– Аз ще се погрижа за нея – каза Умника на пазача. – Това е съпругата ми. Не биваше да я оставям сама. Сигурно е в шок.
Пазачът кимна, донякъде озадачен, и забърза към източника на алармата, която продължаваше да пищи. Когато изчезна, Марта хвърли последен поглед към мястото, където допреди малко стоеше картината на Моне. Тя погледна, затвори очи и пак ги отвори. Вместо табелата „КАРТИНАТА Е НА РЕСТАВРАЦИЯ“, имаше друга, написана на ръка. Марта си оправи очилата и прочете: „ВРЪЩАМ СЕ СЛЕД МАЛКО“.
– Боже мой! – възкликна тя. – Това е табелата, която слагаше Кристина, когато слизаше за нещо до магазина!
Тя се втурна да я свали, но в този момент в залата влезе група туристи.
– Нямаме избор, трябва да се махаме! – просъска Умника.
– Но табелата...
– Никой не знае кой я е сложил там. Хайде!
Марта преглътна, пое си дълбоко дъх и се престори на спокойна. Бавно и тържествено двамата с Умника се отдалечиха с проходилките си към асансьора, следвани плътно от Кристина. Марта беше дала на приятелката си едно плодово драже и докато стигнат до асансьора, лицето й вече си беше възвърнало приятния цвят. Марта окуражително я потупа по бузата, отвори вратата на асансьора и избута вътре както Кристина, така и проходилката с картините. След това натисна копчето за слизане. Сега им оставаше само да изчакат Ана-Грета.
Греблото чу как асансьорът се спуска към фоайето, свали табелата „НЕ РАБОТИ“ и отвори вратата му.
Кристина излезе от асансьора, а Греблото влезе на нейно място. Когато се озова вътре, той бързо смени проходилката си с тази на Марта. След това покри двете откраднати картини в нейната кошница със собственото си палто, а премести нейното палто върху проходилката, която щеше да се изкачи обратно с асансьора. После внимателно отвори вратата. Когато Кристина му даде знак, че всичко е чисто, той бързо излезе от асансьора заедно с плячката.
– Готово – промърмори на себе си и сложи табелата „НЕ РАБОТИ“ обратно на вратата.
После се усмихна окуражително на Кристина, извади гребена си и внимателно се среса на път.
– Хайде да си тръгваме – каза той.
И спокойно излезе от музея, докато Кристина се подпираше на проходилката на Марта, която беше по-нестабилна от неговата, а сега беше допълнително натежала от скъпоценните картини.
Как влудяващо пищеше тази аларма! Шумът беше напълно непоносим – на Ана-Грета й се искаше просто да избяга от залата. Дори в най-страшните си кошмари не си беше представяла, че една аларма може да бъде толкова шумна. А тя само се беше привела напред и беше смушкала с бастуна си картината на Рембранд „Прислужницата“. В същия миг сякаш се бяха отворили вратите на ада. Когато воят на алармата изпълни изложбената зала, тя толкова се стресна, че едва не забрави да легне на пода, както беше по план. Просна се прекалено прибързано и извика „Ох, ох!“, а положението изобщо не се подобри от пристигането на цяла орда пазачи, които се втурнаха право към нея, за да заловят крадеца. Миг преди да се нахвърлят върху й, те най-сетне забелязаха каква е.
– Спрете, това е някаква възрастна дама! – извика първият пазач.
Останалите спряха в последния момент.
– Ох, съжалявам, не знам какво стана. Сигурно съм замахнала с бастуна, когато се спънах – извика Ана-Грета.
Налагаше се да вика, за да я чуят въпреки алармата. Тя се опита да се изправи. Един от пазачите й помогна да стане, после й върна бастуна.
– Този бастун е съвсем изкривен – отбеляза пазачът.
– Сигурно точно затова паднах – извика в отговор Ана-Грета. – Наистина се извинявам от все сърце.