Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Пазачите изглеждаха объркани.
– Алармата! – каза Ана-Грета и запуши ушите си с две ръце.
Единият от пазачите изтича да я изключи, но другите останаха при нея. Тя се зае да изтупва праха от дрехите си.
– Видяхте ли мъж с брада и дълга кестенява коса, който да минава тичешком оттук? – попита я единият от пазачите.
– О, да, и още как. Преди малко оттук мина един младеж с брада. Стори ми се много мил. За нещастие, не видях накъде отиде. Просто паднах.
Усмивката на пазача се стопи.
– Млад и мил, така ли?
– О, да – потвърди Ана-Грета. – Прииска ми се да ми беше син.
– Уф, хайде да се връщаме – измърмориха останалите пазачи.
– Крадец ли е имало? – попита Ана-Грета.
– Доколкото знаем, нищо не е откраднато – отговори пазачът.
– Е, това е добре – усмихна се Ана-Грета и се облегна на бастуна си.
Бастунът отново се изкриви и тя пак щеше да падне, ако единият от пазачите не я беше уловил навреме.
– Май наистина трябва да си купя нов бастун, не мислите ли? Този е доста опасен.
– Точно така, госпожо, трябва да внимавате – каза пазачът, който я държеше под ръка. – Добре ли сте?
Ана-Грета кимна.
– Добре тогава, трябва да докладваме, че е имало фалшива тревога, но ако пак видите брадатия мъж, моля да се обърнете към нас. Ние ще бъдем там – каза пазачът и посочи към залата с временната изложба.
– А, да, разбирам, ето къде сте били – каза Ана-Грета, преди да успее да се въздържи. – Е, забавлявайте се.
Тя им благодари за помощта и с накуцване се отправи към асансьора. Бързаше толкова, колкото й беше възможно, но се опитваше да не привлича вниманието към себе си, за да не предизвика подозрение. С облекчение видя, че Марта и Умника я очакваха до асансьора. Марта се беше качила с проходилката на Греблото, на която беше окачено нейното палто, и засега всичко вървеше както трябва.
– Бързо! – каза Марта.
Тримата влязоха в асансьора и тя натисна бутона за слизане, без да се бави. Огледаха се предпазливо, когато стигнаха до асансьора, изчакаха един посетител да ги подмине и едва тогава дискретно се измъкнаха навън. Умника веднага махна табелата „НЕ РАБОТИ“, но после размисли и пак я окачи. След това всички поеха към изхода, без да бързат. Когато стигнаха до главния вход на музея, Марта си облече палтото и в този миг в сградата се втурнаха първите полицаи. Марта, Умника и Ана-Грета възпитано се отдръпнаха настрани, за да им направят място, после продължиха навън през изхода и се спуснаха по стълбището на улицата. Оттам се отправиха директно към хотел „Гранд“.
Полицаите, които пристигнаха с втората патрулка, също забелязаха групичката от възрастни хора, преди да изскочат от колата и да влязат тичешком в музея. Но когато се озоваха във фоайето, те спряха – асансьорът не работеше и щеше да им се наложи да се качат пеша по голямото стълбище.
21.
Шампанското почти беше свършило, а купите с ягоди и желирани бонбони отдавна бяха празни. Но петимата стари приятели продължаваха да танцуват в апартамента, доколкото можеха, и тържествуващо да размахват чашите си. От време на време някой от тях доближаваше картините, за да им се порадва – не можеха да повярват, че наистина са го направили!
– Представете си само, имаме истински Реноар! – въздъхна с благоговение Ана-Грета и внимателно погали единия ъгъл на картината. – Никога не съм си мечтала за подобно нещо.
През по-голямата част от деня бяха спорили коя картина е по-хубава – без да постигнат никакво съгласие. Марта изпитваше особено топли чувства към Моне и си спомни, че беше видяла и други негови картини в музея. За момент си помисли, че трябва да отидат и да откраднат и тях. Но после си спомни нещо, за което беше чела в няколко романа: глупаво е да се повтаря едно и също престъпление. Това увеличаваше риска да те хванат. Първо трябваше да получат парите от откупа на картините, които вече бяха откраднали. Тя се успокои и излезе на терасата, където бяха нейните другари по престъпления с чаши шампанско в ръцете си. По лицата им се четеше самодоволство, докато наблюдаваха хаоса на улицата под тях.
– Само като си помисля, че ние сме причината за всичко това – засмя се Кристина и посочи с ръка.
Пред Националния музей беше отцепен голям район, наоколо тичаха журналисти, пристигаха и заминаваха полицейски коли, а няколко телевизионни екипа снимаха репортажи от мястото на събитието. До полицейските бариери стояха много хора и зяпаха.
– Не е възможно някой да е обрал Националния музей, нали? – каза Ана-Грета и избухна в толкова цвилещ смях, че останалите нямаше как да не се присъединят към нея.