Тайната на Ботичели

Беше ред на тялото ми. Бях покрита с кал и пот и вонях като изхвърлена на брега риба. Едно помирисване на слабините ми бе достатъчно, за да ме накара да се смръщя. Останалата част от водата, както и грубата кърпа, оставена встрани, използвах, за да изтрия всеки сантиметър от тялото си, докато не се уверих, че е порозовял от чистота. А после, измита и увита в копринена роба, аз направих нещо, което сигурно ще ви отврати — извадих всички цветя от водата, в която се бях мила, и я изпих.

Преди да се отвратите обаче, чуйте следното. Моята съквартирантка Ена — Бог да прости грешната й душа — разказваше как веднъж се чукала с някакъв испанец, който й казал, че ако си препила с вино, трябва да изпиеш същото количество вода, и не след дълго се оправяш. Оказа се, че не я бе излъгал — аз действително се оправих. (Наистина бе дал добър съвет на Ена. Бе й дал и срамни въшки, но това си бе неин проблем, не мой.)

И така, когато камбаните за края на вечерната служба зазвъняха, аз вече бях напълно готова и трезва като репичка, оглеждаща новата си самоличност в изящното огледало. Косата ми блестеше и представляваше разкошен златист водопад, спускащ се до кръста ми, лицето ми бе обрамчено от ситни къдрици. В кожата си бях втрила едно от мазилата, открити в сандъчето от сандалово дърво, и сега лицето ми блестеше деликатно, все едно бе посипано с миниатюрни златни прашинки. Макар и все още потъмняла от слънцето и ветровете, кожата ми излъчваше неземен блясък. Роклята в зелено и златно бе прилепнала по тялото ми, което се оказа малко окльощавяло за вкуса ми (последиците от пътуването), но иначе прочутото излъчване на Кики вече беше налице, за щастие незасегнато от изпитанията. Роклята бе ушита перфектно — така че гърдите ми бяха едновременно видими и скрити, както изисква добрият вкус. Не разполагах с никакви бижута, затова грабнах маргаритките, които бях извадила от водата, и ги посипах из косата си. Отражението ми се оказа умопомрачително, обаче цветята ми напомниха за „Пролетта“ и за моята роля на Флора в тази картина. Извадих миниатюрното копие от корсажа на старата си рокля и го поставих на безопасно място в корсажа на новата. Тази вечер двамата с брат Гуидо щяхме най-сетне да споделим с някого тайната на „Примавера“ и да се сдобием със съюзник. И ето че със смесица от страх и вълнение аз обърнах гръб на огледалото и се запътих към тронната зала.