Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Саймън хвърли гроздето, което държеше в ръката си към главата на Дрейвън.
Той с лекота го избегна и се намръщи на брат си, който го гледаше е развеселен поглед.
– Глупак!
Дрейвън вдигна вежди при незаслужената обида.
– Моля?
– Осъзнавам, братко, че си свикнал, когато щракнеш с пръсти, хората ти да те следват, без да се оплакват, за да не ги разкъсаш на парчета. Но дамата не е привикнала с това. Не можеш просто да си свършиш работата, да скочиш на коня си и да си тръгнеш към вкъщи. Емили искаше да отиде на панаира.
Дрейвън се втренчи в него, неспособен да повярва на това, което чува.
– Тук сме от три дни. Предположих, че вече си я завел. Нали за това дойде, не е ли така? Или си тук просто, за да се тъпчеш с грозде и да ме обвиняваш?
– Предимно последното – призна Саймън със самодоволна усмивка. – Въпреки това, ако през последните два дни си беше подал главата през вратата, щеше да установиш, че си изкълчих глезена вечерта след пристигането ни.
Дрейвън го погледна подозрително и кръстоса ръце върху гърдите си.
– Докато правеше какво?
– Докато вървях.
– Докато вървеше? – попита той рязко.
– Да, докато вървях – повтори Саймън. – За съжаление, не бях в състояние да заведа дамата. Най-малкото, което би могъл да направиш, е да я заведеш вместо мен.
– Нямам време за такива глупости.
– О, точно така, забравих. Трябва да се върнеш у дома и бродиш наоколо като някаква много мрачна заплаха. Колко глупаво от моя страна.
Дрейвън се скова от дръзкия му коментар.
– Внимавай, братко – изръмжа той. – Прекрачваш границите.
– Искрено се надявам това никога да не се случва. Но... – Саймън замълча и се наведе напред, подпрян на лакът. – Ще те помоля да заведеш дамата. От това, което чух от Кристина, на Емили никога не ѝ е било позволявано да напуска земите на баща си. Тя никога, нито веднъж, не е виждала панаир и ако имаш някаква доброта в сърцето си към нея, ще ѝ позволиш да го направи този единствен път. Вероятно никога няма да има такъв шанс в живота си отново.
Саймън го манипулираше. Знаеше го със сигурност. Макар че, от това, което беше чувал, знаеше, че Емили е водила много изолирано съществуване. След като бе изживял детството си под строгия надзор на собствения си баща, Дрейвън можеше да разбере желанието ѝ да направи нещо забавно. Въпреки че самият той не се интересуваше от такива събития, тя вероятно щеше да се забавлява.
Нямаше съмнение, че Емили щеше дори да се усмихва малко.
Настроението му се подобри незабавно, докато си представяше предстоящата ѝ очарователна усмивка.
Да ѝ достави удоволствие, нямаше да е толкова лошо, нали?
Дрейвън безизразно погледна към брат си.
– Изкълчи си глезена, а?
– Отново се връщаме към това, нали? –Саймън вдигна десният си крак до масата така, че Дрейвън да може да го види. – Както ясно можеш да видиш, глезенът ми е доста подут.
Не и от това, което видя Дрейвън, но Саймън го постави обратно под стола си така бързо, че той едва успя да му хвърли повече от бегъл поглед.
– Тръгваме на сутринта – обяви Дрейвън, когато се обърна, за да излезе. – Независимо от това дали си с изкълчен глезен или не.
Глава 9
Следвана от Алис, Емили слизаше по стълбите с натежало сърце. Искаше да може да се сбогува бързо с Кристина, но тя все още бе в стаята си с Орик.
Въпреки че това да я чака отново, щеше да послужи като справедливост спрямо Дрейвън, Емили нямаше сърце да го измъчва. Не и когато чувстваше неговото разочарование.
Тя се спусна унило по стълбите, за да намери споменатия великан, който я чакаше до вратата. Без да каже и дума, тя подаде на Дрейвън дисагите.
На свой ред, той ги подаде на прислужницата ѝ.
– Отнеси ги горе – каза той на Алис.
Емили се намръщи и вдигна поглед от пода към лицето му.
– Сега дори не ми е позволено да ги взема със себе си ли?
Той сви рамене равнодушно.
– Може да ги вземете, ако желаете, но ще изглежда по-скоро странно да носите дисагите на панаира.
В нея се надигна радост и настроението й изведнъж се оживи.
– Значи все пак ще ме оставите да отида? –попита тя развълнувано.
Дрейвън ѝ отправи укоряващ поглед.
– Трябваше да ми кажете, че Саймън не ви е завел досега. Никога не нарушавам думата си, милейди. Единствената причина да ви позволя да дойдете тук, беше да видите панаира. Не смятам да ви връщам в Рейвънсууд преди да сте имали тази възможност.
Тя импулсивно се хвърли върху него и го притисна силно. Тялото му се почувства добре в ръцете ѝ. Прекалено добре, осъзна тя, когато усети мускулите му да играят под нея.