Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
– Не! – извика Орик и скочи на крака.
Фриц извади нож от колана си и го наклони към гърлото на Райнхолд.
– Избирайте, милорд – каза подигравателно той. – Жена ви или сина ви.
Изведнъж очите на Фриц потъмняха.
– След като ще си играем на избиране, какво ще кажеш аз да ви дам избор?
Емили въздъхна облекчено, когато Дрейвън пристъпи иззад Фриц и едва тогава видя меча, който бе опрял в гърба на гиганта.
– Животът или ножа.
Гигантът пусна оръжието.
Дрейвън го ритна по пода, след това прибра меча си.
Фриц хвърли един поглед към туниката на Дрейвън и после се прекръсти.
Лицето на Франк пребледня.
– Милорд, граф Рейвънсууд – обърна се той коленопреклонно към Дрейвън. – Нямаме проблем с вас.
Изражението върху лицето на Дрейвън носеше обещание за ад, гняв и разруха.
– Нямате ли? – попита Дрейвън с толкова студен глас, че изпрати тръпки по гръбначния стълб на Емили. – Вие дойдохте в дома на моя домакин, заплашихте сина и съпругата му и си мислите, че нямате проблем с мен?
Те преглътнаха едновременно.
– Ние просто правим това, което ни е наредено – каза Франк, а гласът му бе несигурен и трепереше.
Дрейвън приближи Фриц, който съвсем се сви пред него. Като див вълк, който подгонва бикове, той ги отстрани от масата на Орик и Райнхолд.
– Тогава ще ви кажа, че ако цените отвратителния си живот, ще се махнете оттук и ще измислите каквато искате лъжа за пред вашия господар. Никога... – Дрейвън замълча заплашително за секунда и продължи: – не прекрачвайте прага на лорд Орик отново. Защото, ако го направите, няма да намерите дори ъгъл в ада, в който да се скриете и където да не дойда да ви открия. И ви обещавам, гневът на господаря ви е нищо в сравнение с моя. Разбирате ли?
Ако не разбираха, значи бяха твърде глупави, за да живеят, помисли си Емили. Смъртоносно спокойният глас на Дрейвън и кръвнишкият му поглед изпратиха тръпки на ужас по тялото ѝ.
– Разбираме – казаха те едновременно.
Дрейвън направи знак към Орик.
– Тогава поднесете своите извинения към лорда и дамата.
– Молим за прошка – казаха те и се поклониха пред Орик.
– Сега напуснете.
Те изхвърчаха от стаята.
Лорд Дрейвън изгледа Райнхолд със същия заплашителен поглед и после отмести очи към Орик.
– Това ли е причината да мамите краля?
Емили видя срама върху лицето на Орик.
– Да – каза той просто. – Въпреки всичките си недостатъци, той е мой син и аз никога няма да позволя да пострада.
Дрейвън пое дълбоко дъх.
– И си склонен да дадеш живота си на краля, за да спасиш неговия?
– Да – Орик бутна стола си от масата и се изправи на крака. – Ако ми позволите, за момент да остана насаме с жена си, за да се сбогувам, ще тръгна без съпротива с вас.
Дрейвън стоеше там и се взираше в Орик. Емили не успяваше да отгатне емоциите и мислите му и дори не можеше да си представи какъв ужас трябваше да изпитва Орик в този миг.
Тя отвори уста, за да проговори, но Саймън докосна рамото ѝ и поклати глава предупредително.
– Това няма да е необходимо – каза Дрейвън най-сетне. – Заради вашето престъпление, ще увелича службата ви към краля от две седмици тази година на осемнадесет месеца.
Орик въздъхна облекчено и кимна.
– Тогава ще извикам оръженосеца ми да донесе...
– Не съм свършил – каза Дрейвън безстрастно.
– Простете ми – Орик сведе поглед към нозете си.
– Тъй като жена ви носи дете, мисля че е най-добре синът ви да служи на краля на ваше място.
– Какво?! – изкрещя Райнхолд.
Дрейвън се обърна към него и Райнхолд се сви от заплашителния му поглед.
– Мисля, че осемнадесет месеца в Лондон, под грижите на Учителя Уилям, ще те научат на дисциплината, с която трябва да уважаваш мъжът и жената, които рискуват живота си, за да те подслонят. И ако бях на твое място, момче, щях да им бъда благодарен, защото те са единственото нещо, което ме възпря да те върна на Фрик и Фрак.
Емили прехапа устни, при милостта на лорд Дрейвън. Тя размени облекчен поглед с Кристина.
– Александър? – извика Дрейвън.
Един от неговите рицари се изправи от ниската маса.
– Да, милорд?
– Райнхолд е под твое наблюдение. Ела сутринта, искам да го ескортираш до Лондон и ако ти създава някакви проблеми, постъпи както намериш за добре.
– Да, милорд – Александър, чиято фигура направи за подигравка двете планини, които стояха там до преди малко, излезе напред и хвана Райнхолд за ръката. – Ако това би ви удовлетворило, милорд, ще го заведа да изтрезнее незабавно.
– Много би ме удовлетворило.
Александър кимна и го отведе.