Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Един от мъжете с арбалети тихо затвори вратата и жената, която бе довела Локи и Джийн, се обърна към тях. Предницата на дрехата й се разтвори и Локи видя, че и тя носеше заякчена кожена броня. Протегна ръце.
— Оръжията — нареди жената учтиво, но твърдо. — Хайде, по-живо.
Локи и Джийн се спогледаха и тя се разсмя.
— Стига тъпотии, господа. Ако искахме да ви убием, вече да сме ви приковали до стената. Ще се погрижа добре за вашето имущество.
Бавно и примирено Локи изтърси двата кинжала от ръкавите си, а след него и Джийн предаде своя чифт брадви и не по-малко от три кинжала.
— Харесвам мъже, които пътуват подготвени — рече жената, подаде оръжията им на един от мъжете отзад и извади от дрехата си две качулки от леко платно. Подхвърли едната на Локи, а другата на Джийн.
— Сложете ги на главите си, моля. После можем да продължим с нашата работа.
— Защо? — Джийн подуши подозрително качулката, а след него и Локи. Платът като че беше чист.
— За ваша защита. Наистина ли държите лицата ви да се виждат, докато ви влачим по улиците под стража?
— Не, сигурно — отвърна Локи, нахлузи намръщено качулката и откри, че нищичко не вижда.
Разнесоха се стъпки и шум от движещи се дрехи. Чифт силни ръце сграбчиха Локи за лактите и извиха ръцете му зад гърба. След малко той усети, че увиват и пристягат с нещо китките му. Шумотевицата се усили и до него се чу сърдито сумтене — явно бяха притиснали здравата Джийн.
— Готово — чу се гласът на жената, този път зад гърба на Локи. — А сега тръгвайте с бърза крачка. Не се тревожете, че ще паднете — ще ви помагат.
Под „помощ“ тя явно имаше предвид, че ще ги награбят за ръцете и ще ги помъкнат. Локи усети как стискат бицепсите му и се прокашля.
— Къде отиваме?
— Ще се повозим на лодка, мастер Коста — отвърна жената. — Не задавайте повече въпроси, защото няма да им отговоря. Да потегляме.
Вратата се отвори отново със скърцане и той усети как хората, които го държаха, го изтласкват и го обръщат.
А после поеха обратно в задушната берарска нощ и Локи усети как едри капки пот започват да се стичат по челото му и да го гъделичкат.
Спомен:
Най-обмислените планове
1
— Мамка му — изруга Локи, щом колодата карти изскочи от охлузената му лява ръка и се пръсна. Джийн се дръпна назад, за да се уварди от хартиената вихрушка, която се виеше из каретата.
— Пробвай пак — посъветва го Джийн. — Може би на осемнайсетия път магията ще се развали.
— Навремето бях толкова добър в разбъркването на карти с една ръка! — Локи засъбира картите и ги заподрежда отново в спретната колода. — Бях по-добър дори от Кало и Галдо. Ох, как ме боли ръката!
— Е, знам, че аз те принудих да се упражняваш — рече Джийн, — но беше малко поизгубил форма още преди да те заболи. Дай му време.
Навън плющеше дъжд, а разкошната черна карета се друсаше по стария път от времето на Теринския трон в подножието на планините източно от брега на Тал Верар. Прегърбена жена на средна възраст дърпаше юздите на впряга от шест коня от откритата капра на покрива, а качулката на промазаното й наметало бе нахлупена напред, за да пази тлеещата й лула. Двама стражи се гушеха нещастно на задното стъпало, привързани за кръста с широки кожени ремъци.
Джийн преглеждаше куп записки, прелистваше напред-назад пергаментовите листове и си мърмореше под носа. Дъждът плющеше по дясната страна на затворената карета, но можеха да държат прозореца от лявата страна отворен. Мрежестите пердета и кожените капаци бяха прибрани, за да близа застоялият въздух, който миришеше на наторени ниви и солени мочурища. Малко жълто алхимично кълбо върху подплатената седалка до Джийн му осигуряваше светлината, за да чете.
Бяха напуснали Вел Вирацо преди две седмици и сега се намираха на цели двеста мили северозападно оттам. Отдавна вече нямаше нужда да се мацат с ябълково пюре, за да се придвижват свободно.
— Ето какво твърдят всички мои източници — заговори Джийн, когато Локи събра всичките карти. — Рекин е прехвърлил четирийсетте, но няма още петдесет. Кореняк верарец, но говори малко вадрански и вероятно владее гениално езика на Теринския трон. Колекционер на произведения на изкуството, луд по художниците и скулпторите от последните години на империята. Никой не знае с какво се е занимавал допреди двайсет години. Очевидно е спечелил Кулата на греха в резултат на облог и е изхвърлил предишния собственик през прозореца.