Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Майка Рикиса се беше опитала да поговори за проблема с отец Хенри, който беше игумен във Варнхем и съответно неин висшестоящ, тъй като "Божия дом" беше обособена част от Варнхем. Но отец Хенри не беше успял да й даде особено добри съвети. Както той обясни със загрижен вид, имаше голяма разлика между манастир, обитаван от мъже, и такъв само с жени в него. Във Варнхем печалбата се получаваше директно в сребро благодарение на различни видове дейност, там имаше около двадесет каменоломни, където се правеха воденични камъни, имаше ковачници, където се произвеждаше всичко — от земеделски инструменти до мечове за благородници, а издигането на постройки се извършваше със собствен труд, без каквито и да било парични разходи за тази цел. Отец Хенри заяви, че това, от което има нужда "Божия дом", е собствена дейност, която да носи директна печалба. Лесно беше да се каже, но да се изпълни, беше съвсем друго нещо.

Когато майка Рикиса чу Сесилия Бланка да говори за мърлявите мантии на гостите, й хрумна една идея, като по-късно тя винаги щеше да си я спомня като своя собствена идея. В "Божия дом" сестрите предяха и тъчаха вълна, събираха лен, отделяха влакната, сушаха ги, накъсваха стъблата, махаха ненужните части, изглаждаха нишките, предяха и тъчаха в рамките на целия процес от откъсване на растението до получаването на плат. А сестра Леонор, която се грижеше за овощните градини на манастира, умееше да боядисва платовете във всякакви цветове, които с изключение на боядисаните в черно никога не влизаха в употреба, защото в "Божия дом" нямаше нужда от ярки, светски цветове.

Както мисълта предхожда действието, а зората — деня, майка Рикиса се зае с осъществяването на новата идея. Когато се върна от почерпката с бира в хосписа, която беше толкова кратка, колкото можеше да бъде само среща между победители и победени, тя носеше две излинели и лошо съшити мантии със себе си — една червена и една синя. Беше съобразила да донесе по една мантия и от двете враждуващи страни.

Всичката нова работа, която щеше да се върши сега, стана повод за оживление в "Божия дом", както майка Рикиса се беше надявала. Защото освен безпокойството, свързано с парите, тя се бореше с времето за друго нещо, което не беше споделила с никого. Тя трябваше да накара момичетата да сложат край на враждебността си.

Най-голямата отговорност за новата дейност щеше да се падне на девойките фамилиарес, което напълно удовлетворяваше скритата цел на майка Рикиса. Послушничките (наричаха ги конверсае) имаха в началото на есента прекалено много тежка работа по събиране на реколтата. Освен това всички послушнички идваха от семейства, чиито членове не се обличаха в цветовете на рода, когато ходеха на църква, сватба или пазар. Послушничките, към които майка Рикиса хранеше известна неприязън и рядко й се удаваше да я скрие, бяха жени от бедни семейства, които не са имали средства да се омъжат и затова са били изпратени в манастир, за да изкарват прехраната си сами, вместо да стоят вкъщи при бедните си бащи от село и да им струват повече, отколкото биха могли да допринесат. Послушничките никога в живота си не се бяха доближавали до мантия на Фолкунгите или на Сверкерите. Следователно тази нова работа трябваше да се върши изцяло от сестрите от знатен род и повече или по-малко от временните гостенки сред девойките фамилиарес — двете Сесилии и дъщерите от рода на Сверкерите.