Кралство на пепелта

Дароу обаче нямаше намерение да чака до сутринта.

- Генерал Ашривер - прозвуча мъжки глас отвън, млад и спокоен.

Едион изсумтя в отговор и, естествено, не Дароу влезе в шатрата, а висок, тъмнокос, сивоок мъж. Без броня, макар че под оплисканите му в кал черни дрехи личеше мускулесто тяло на боец. Той прекоси помещението с напета походка, поклони се и връчи на Едион писмо.

Отгоре с почерка на Дароу беше написано името му.

- Лорд Дароу ви призовава да тръгнете с него утре - обяви вестоносецът, посочвайки с брадичка към запечатаното писмо. - Заедно с армията.

- Какъв е смисълът от писмо - промърмори Рави, - щом му казваш какво пише вътре?

Вестоносецът му се усмихна.

- И аз попитах същото, милорд.

- Тогава се учудвам, че още работиш за него - рече Едион.

- Не работя за него - поправи го вестоносецът. - Просто... му съдействам.

Едион отвори писмото, което наистина съдържаше заповедта на Дароу.

- Трябва да си летял, за да стигнеш дотук толкова бързо - каза той на вестоносеца. - Написано е преди битката тази сутрин.

Младият мъж се подсмихна.

- Получих две писма. Едното трябваше да ви предам в случай на победа, другото - в случай на загуба.

Доста дързък отговор. Едион се учудваше, че толкова самонадеян младеж би служил на Дароу.

- Как се казваш?

- Нокс Оуен. - Вестоносецът се поклони дълбоко. - От Перант.

- Чувал съм за теб - обади се Рен, оглеждайки мъжа сякаш с нови очи. - Крадец си.

- Бивш крадец - намигна му Нокс. - Настоящ бунтовник и най-доверен вестоносец на лорд Дароу.

Един опитен крадец, способен да се промъква незабелязано навсякъде, наистина би се справял добре като вестоносец.

Едион обаче не се интересуваше на какво беше способен.

- Предполагам, че нямаш намерение да се връщаш тази вечер. - Мъжът поклати глава. Едион въздъхна. - Съзнава ли Дароу, че хората ми са капнали от умора и победата далеч не беше лека?

- О, разбира се - потвърди Нокс и вирна тъмни вежди с типичния си смътен сарказъм.

- Тогава му кажи той да дойде при нас - намеси се Рави, - вместо да ни принуждава да разкарваме цяла армия до него.

- Срещата е просто оправдание - обади се тихо Сол. Едион кимна. Рави сбърчи неразбиращо вежди и по-големият му брат поясни: - Иска да се увери, че няма да...

Не довърши изречението си, осъзнал, че крадецът го слушаше. Нокс на свой ред се усмихна, сякаш въпреки това бе схванал идеята му.

Дароу искаше да се увери, че няма да поведат армията си на юг. Със заповедта си да тръгнат към него още на следващия ден ги възпираше, преди да са поели в друга посока.

Рави изсумтя, най-сетне проумял какво се опитваше да каже брат му.

Едион и Рен се спогледаха. Лорд Алсбрук се намръщи, но кимна.

- Нощувай до огъня, край който те приемат, Нокс Оуен - каза Едион на вестоносеца. - Заминаваме призори.