Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Спираше и при чужди огньове. Да поздрави войници от Терасен, Пустошта и Вендлин за храбрия бой. На няколко места дори поседна да сподели пивото и храната им.
Рое го беше научил как да се държи с хората си така, че да искат да го следват, да умрат за него. И по-важното - да ги възприема като хора, като човеци със семейства и приятели, които рискуваха не по-малко от него в боя. Въпреки жестоката умора не му тежеше да им благодари за куража, за мечовете.
Но отнемаше време. Докато стигне до палатката на Килиан, слънцето вече бе залязло и калният лагер тънеше в дълбоки сенки сред огньовете.
Елган, един от капитаните на Гибелния легион, го тупна по рамото, като минаваше покрай него. На обраслото му в прошарена брада лице бе изписана мрачна усмивка.
- Не лош първи ден, кутре - каза с дълбок глас Елган.
Наричаше го така още от първите му дни в редиците на легиона и беше един от мъжете тук, които се отнасяха към него не като към принца, загубил кралството, а като воин, посветил се на отбраната му. Голяма част от бойното си обучение дължеше именно на Елган. Както и живота си, като се имаше предвид колко пъти мъдростта и светкавичният меч на по-възрастния мъж го бяха спасявали.
Едион се усмихна на застаряващия капитан.
- Сражава се добре за дядка.
Дъщеря му беше родила момче миналата зима.
Елган изръмжа:
- Ще ми се да видя дали ти ще въртиш меча така, като ме настигнеш, момко.
Сетне се отправи към лагерния огън, около който се бяха събрали още шепа по-възрастни командири и капитани. Щом забелязаха, че Едион ги гледа, вдигнаха чаши за поздрав.
Едион просто кимна и продължи.
- Едион.
Щеше да познае този глас дори да беше сляп.
Лизандра изникна иззад една палатка с чисто лице, макар че дрехите ѝ бяха окаляни.
Той спря. Чак сега усещаше тежестта на мръсотията и кръвта по себе си.
- Какво?
Тя не обърна внимание на тона му.
- Мога да отлетя до Дароу още тази вечер. Да му предам посланието ти.
- Иска да придвижим армията обратно към него, а после към Оринт - обясни Едион и понечи да продължи към палатката на Килиан. - Незабавно.
Лизандра препречи пътя му.
- Мога до отида при него и да му кажа, че армията се нуждае от почивка.
- Това опит да си върнеш благоволението ми ли е?
Беше твърде уморен да говори със заобикалки.
Смарагдовите ѝ очи изстинаха като зимната нощ.
- Не давам пукната пара за благоволението ти. Интересува ме само това, че е глупаво някой да изтощава допълнително армията с прищевките си.
- Откъде знаеш какво сме си говорили в шатрата ми?
Досети се за отговора още докато изричаше въпроса. Присъствала беше в облика на някоя дребна, незабележима твар. Именно затова множество кралства и дворове изтребваха хамелеоните. Бяха неповторими шпиони и асасини.
Тя скръсти ръце.
- Ако не искаш да присъствам на военните ти съвещания, просто кажи.
Едион огледа лицето ѝ, скованата ѝ стойка. Умората ѝ тегнеше като камък, златистата ѝ кожа бледнееше, а очите ѝ изглеждаха измъчени. Нямаше представа къде е отседнала в лагера.
Дали изобщо разполагаше с палатка.
За миг го прониза чувство на вина.
- Кога ще се завърне кралицата ни?
Тя стисна устни.
- Тази вечер, ако сметнеш за разумно.
- Пропуснала е битката и идва единствено да събере лаврите за славната победа? Едва ли на войниците ще им хареса.
- Тогава просто кажи къде и кога.
- И ще ми се подчиниш сляпо, както се подчиняваше на кралицата ни?
- Не се подчинявам на мъже - изръмжа тя. - Ала и не съм толкова глупава да си въобразявам, че знам повече за армиите и войниците от теб. И гордостта ми не е лесно ранима.
Едион пристъпи напред.
- А моята е, така ли?
- Направих каквото трябваше заради нея, заради кралството ни. Погледни войниците, твоите войници; погледни колко съюзници събрахме и ми кажи, че ако знаеха истината, пак щяха да се бият за нас.
- Гибелният легион се би дори когато я смятахме за мъртва. И този път нямаше да е различно.
- Може да е заради съюзниците ни. Заради народа на Терасен. - Тя не отстъпи нито за секунда. - Но щом искаш, наказвай ме до края на живота си. Хиляда години, ако се Обезсмъртиш.
Гавриел му беше баща, така че имаше известна вероятност. Не му се разсъждаваше по въпроса. Общуваше с елфическите лордове и войниците им само колкото се налагаше. А и те не търсеха контакт с него. Но поне не му се присмиваха за полуелфическия произход; като че ли изобщо не ги вълнуваше каква кръв тече във вените му, ако успяваше да ги задържи живи.