Плашилото и армията на крадците

Лабораторията беше огромна, с диаметър близо 70 метра, с кръгло горно ниво около шестметрова яма. Екипът в момента се намираше на това горно ниво и когато погледна в ямата, Скофийлд видя десет големи — и отворени — клетки, вградени в стените — клетките, в които някога бяха държани мечките. Цялата лаборатория бе покрита с прозрачен геодезичен купол, изграден от множество триъгълни панели и греди, който се извисяваше над просторното съоръжение без помощта на нито една подпорна колона.

От противоположните краища на широката яма вървяха два тесни моста без парапети, стигащи до издигната платформа в средата. На платформата имаше висока до кръста конзола и люк в пода. Скофийлд забеляза, че заоблената й цилиндрична стена е направена от дебело бронирано стъкло и че в нея има стълба; там, където стълбата стигаше до пода, имаше заоблена врата, даваща достъп до самата яма. По този начин съветските учени се бяха спускали безопасно долу — през платформата и вътрешната стълба.

Всичко беше потънало в мръсотия.

Вонеше на мечешки изпражнения, урина и гниещо месо — миризмата на леговище на хищници. Някои от панелите на купола бяха разбити и на различни места в ямата се бяха образували високи купчини сняг. През някои от дупките в покрива се виждаше небето.

Лъскавата лаборатория, направена по последните за времето си технологии, сега представляваше занемарена развалина — покрито с лед, ръждясващо, вонящо студено бунище.

Единственият изход бе някаква врата от отсрещната, южната страна на лабораторията, но поради купчините сняг покрай източния и западния край на ямата единственият начин да се доберат до вратата бе по двата подвижни моста през средата.

Четирите мръсни бели мечки се обърнаха едновременно, когато стрелбата на Скофийлд пръсна стъклената врата. Бяха се скупчили до една снежна купчина от западната страна на ямата и загледаха с огромен интерес как единайсетте човешки същества влизат във вонящата лаборатория.

Алфа-мъжкарят се изправи на задните си лапи и изрева мощно и предизвикателно. Някакъв по-млад мечок се хвърли към тях с оголени зъби.

— Бързо! На моста! Към вратата от другата страна! — Скофийлд избута всички покрай себе си, без да откъсва поглед от приближаващата мечка. Вдигна пистолета си и стреля два пъти в главата й.

Трясъкът на мощния пистолет отекна в празното пространство. Мечката забави ход, но продължи да се приближава.

Докато бързаше след останалите, Скофийлд погледна назад към дока…

… и видя как някакъв малък цилиндричен обект изскача над правоъгълника вода, изстрелян от нещо под повърхността. Предметът увисна за миг във въздуха и докато беше в най-високата точка от дъгата си, Скофийлд го различи ясно.

Приличаше на стандартна осколочна граната М67, само че около нея имаше странна сребриста ивица.

Каквато и да бе, тя бе изстреляна от приближаващия отряд, за да разчисти пътя на водолазите.

— Граната! — извика той. — Прикрий се!