Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

На перона чакаше влак, дълга блестяща метална гъсеница. Той нямаше колела, просто се носеше леко във въздуха над релсите, повдиган от магнитната възглавница. Шанхайският високоскоростен влак имаше най-дългата железопътна линия и бе най-бързото пътническо превозно средство на релси в света. Дванайсеткилометровото пътуване от терминала в Шанхай до летището Пудонг в югоизточната част на града продължаваше само седем минути. Най-високата скорост, която развиваше монорелсовият влак, беше 430 км/час.

По-бързо, от който и да е хеликоптер, помисли си Чейс.

Той се затича към най-близката врата, точно зад заоблената извивка на задния локомотив и пусна София на земята пред нея, като я побутна да влезе по-бързо. Вратите се затвориха след тях. Докато се придвижваха напред в търсенето на места за сядане, те привлякоха доста любопитни погледи. Когато сведе поглед към гърдите си, той установи, че смокингът му е окалян целият, че ръкавите му са скъсани и по тях проблясват парченца счупено стъкло.

— И да искам, вече не мога да го докарам като Джеймс Бонд – каза тъжно той, докато влакът постепенно ускоряваше.

София го хвана за ръката.

— Ти си много по-добър от Джеймс Бонд – увери го тя с усмивка на лицето. Той също й се усмихна и погледна през прозореца. Въпреки че бе потеглил само преди няколко секунди, влакът вече бе успял да се измъкне от стоманения пашкул на станцията и ускоряваше с почти смущаваща лекота, като буквално се плъзгаше по линията.

Хеликоптерът на Юен се издигна над линията и светлината на прожектора му се плъзна по продължение на влака. Търсеше ги.

И ги намери. Закова се върху тях.

Само за миг. След това влакът постепенно започна да се отдалечава, като все повече изпреварваше хеликоптера, въпреки опитите на пилота да не изостава.

Чейс вдигна едната си ръка в опит да скрие светлината и забеляза Юен, който седеше на мястото до пилота. Махна му весело. Въпреки че хеликоптерът вече беше доста изостанал, гневното изражение на лицето на Юен все още можеше ясно да се забележи.

Вече не можеше да направи нищо, за да ги спре. Оставаше му единствено да започне да стреля по влака. Но колкото и голям да беше бизнесът му, колкото и много да бяха приятелите му в китайското правителство, обсипването с куршуми на най-престижното технологично чудо в родината му едва ли щеше да му се размине безнаказано.

Влакът продължи да ускорява, светещи зелени дисплеи, разположени по тавана на вагона, показваха настоящата му скорост. Вече бе минал 150 км/час, 200 и продължаваше да ускорява.

Блясъкът на прожектора изчезна. Хеликоптерът на Юен бе останал назад да му гълта праха.

Чейс се обърна към София. Тя бе в доста по-добра форма от него, имаше само няколко зелени петна от тревата по роклята си и няколко леки порязвания по ръцете. И все пак той я попита:

— Добре ли си?

— Добре съм. – Тя стисна ръката му, след което се наведе към него и го целуна по бузата. – Благодаря ти, Еди. Благодаря ти, че ми помогна. Знаех, че ще дойдеш.