Обсидиановата стая

Секретарят му съобщи за пристигането на работната група. Спан стана и отиде в приемната, стиснал в ръка плика за доказателства. Всички бяха дошли едновременно: трима мъже и една жена – до един първокласни агенти. Минаха през вратата мълчаливи и мрачни. Настаниха се в малкото пространство на приемната. Спан кимна на всеки поотделно, след това даде знак на секретаря си за кафе. Отиде в края на стаята и остави плика за доказателства върху масичката под бялата дъска.

Точно когато се готвеше да заговори, вратата се отвори отново. Всички се втренчиха в безмълвна изненада. Спан не познаваше лично човека, но той беше легенда във ФБР: Хауърд Лонгстрийт, който носеше доста тайнствената титла асоцииран изпълнителен директор по разузнаването. Дирекцията по разузнаване, която Лонгстрийт управляваше, беше твърде далеч от тази на Спан. Макар да беше по-старши от него, той нямаше официални ръководни пълномощия. Което беше добре.

Лонгстрийт беше почти толкова ексцентричен като агент Пендъргаст, но по различен начин: косата му беше дълга и посивяла, костюмът му измачкан, а профилът му – орлов. Черните му очи блестяха под набръчканото чело. Гласът му наподобяваше ръмжене, а той самият беше необикновено висок: цели два метра. Може би, за да компенсира ръста си или заради това, че цял живот се беше свеждал през вратите, беше приведен на десет градуса от вертикалната линия – твърде различна от изпънатата военна стойка, характерна за Бюрото. Начинът на работа на Лонгстрийт беше сърдечен и скромен, което му беше спечелило популярност сред неговите подчинени. Разбира се, носеха се и слуховете за времето му в легендарната Призрачна рота. Изведнъж Спан осъзна, че това трябва да е причината за неговото идване: пръстенът в плика за доказателства показваше, че Пендъргаст е бил член на същата част.

Спан се поколеба.

— Директор Лонгстрийт, каква изненада.

Лонгстрийт завъртя подобното си на остра скала лице към него и кимна към празния стол.

— Имате ли нещо против да се присъединя?

— Не, нямам.

Лонгстрийт седна в края зад останалите от групата.

Внезапната му поява извади Спан от равновесие, но той бързо се съвзе.

— Благодаря ви, че дойдохте – започна той. – Потвърдено е, че пръстенът и медальонът са истински. По тях има негови латентни пръстови отпечатъци[19]. Изглежда нарочно са оставени там, за да не се съмняваме, че неизвестните извършители са го похитили. Подробната проверка на четирите предмета: пръстена, медальона, писмото, пощенския плик, не откри други латентни отпечатъци, освен неговите. Нито ДНК, фибри, косми или нещо друго.