Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Ще изпълня желанието ти, но ти нямаш представа с колко трудности е свързано това в нашия манастир, защото след залез-слънце стаите за разговори се заключват и ключовете се намират в игуменката. Но понеже се касае само за пет минути, ще кажа на игуменката, че чакам писмо от моя брат, което може да ми се предаде само тази вечер. Ще ми предадеш едно писмо, за да може калугерката, която ще ме придружи, да засвидетелствува, че не съм излъгала.
— Значи, няма да дойдеш сама?
— Не, за това не смея да помоля.
— Добре, но нареди така, че да имаш за придружителка късогледа старица.
— Ще поставя свещника в задната част на стаята.
— Не, ангел мой, много те моля, не прави това. Напротив, ти трябва така да го поставиш, че да можеш да бъдеш видяна съвършено ясно.
— Това е странно, но ти обещах сляпо подчинение и затова ще дойда с два свещника. Смея ли да се надявам, че при следващата ни среща ще разрешиш загадката.
— Най-късно утре ще научиш всичко с всички подробности.
— От любопитство няма да мога да спя.
— Не, сърце мое, спи спокойно и бъди сигурна, че ще ти бъда благодарен.
Читателят вероятно вярва, че след този разговор сърцето ми трябва да се е успокоило. Но нищо подобно! Когато се връщах към Венеция, измъчваше ме страхът да не би Мърей да ми каже вечерта, че неговият Меркурий му е съобщил, че калугерката е била принудена да отложи срещата. Ако стане това, то не бих подозрял точно М.М., но посланикът би могъл да помисли, че работата е осуетена по мой почин.
Със сигурност, тогава не бих го завел в стаята за разговори, а бих отишъл тъжен сам.
Така прекарах мъчително целия ден, който ми се стори безкрайно дълъг. Вечерта поставих едно писмо в джоба си и се отправих за уговореното място, където трябваше да чакам посланика. За щастие, Мърей също беше много точен.
— Дойде ли калугерката? — извиках аз, щом го видях.
— Да, мили приятелю. Ако желаете, да отидем в стаята за разговори, но ще видите, че ще ви се каже, че тя е болна или заета. Ако искате, можете още да се откажете от баса.
— За бога, не! Държа извънредно много на тези сто дукати! Напред!
Позвънихме на вратата. Казах да повикат М.М. и ключарката ми възвърна живота, като ми каза, че ме чакат. Влязох с моя мил англичанин в стаята за разговори, която намерих осветена от четири свещи. Когато си спомням за тези моменти, животът ми става приятен! От това разпореждане се убедих не само в невинността на моята благородна и чистосърдечна възлюбена, но се възхитих от нейната проницателна мъдрост. Мърей беше станал сериозен и вече не се усмихваше.
Сияеща от миловидност и красота, М.М. влезе. Придружаваше я една сестра прислужница и двете носеха по един свещник. На отличен френски език тя ми отправи един ласкателен комплимент. Подадох й писмото. Тя разгледа надписа и печата и го сложи в джоба си, като ми благодари и каза, че ще отговори веднага. След това се обърна към моя придружител.
— Може би съм виновна, господине, че сте пропуснали първото действие от операта.
— Честта да ви видя за момент, мадам, струва повече от всички опери на света.
— Струва ми се, че сте англичанин?
— Да, мадам.
— Английската нация днес е първата в света, защото е свободна и мощна. Господа, аз съм ваша покорна слугиня.
Никога не бях виждал М.М. тъй красива, както в този момент. Напуснах стаята за разговори, горящ от любов. Изпълваше ме една радост от съвсем нов вид, каквато дотогава не бях познавал. Забързах с големи крачки към моето казино, без да се грижа за министър резидента, който нямаше защо да бърза, за да ме следва. Пред вратата го почаках.
— Е — казах аз — сега убеден ли сте, че сте бил измамен?
— Само спокойствие! Ще имаме достатъчно време да говорим за това. Елате горе!
— Да дойда горе?
— Моля ви за това.
— Та какво да правя четири часа със съществото, което ме чака горе?
— Да си направим шега с нея.
— По-добре, изхвърлете я!
— Не, нейният сводник трябва да дойде рано сутринта в два часа, за да я вземе. Тя ще го предупреди и той ще избегне справедливото ми отмъщение. Да изхвърлим двамата през прозореца.
— Въздържайте се! Честта на М.М. изисква тази история да не става известна. Добре, да отидем горе. Ще се пошегуваме. Любопитен съм да видя мръсницата.