Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Адротагия забеляза сълзите му и въпреки че не каза нищо, неодобрително сви устни. Не харесваше колко чувствителен става при слаб ум. Той обаче твърдо знаеше, че старицата продължава всяка сутрин да изгаря глиф като молитва за починалия си съпруг. Странно набожно действие за богохулници като тях.
— Какви са новините от дома? — попита Таравангян, за да отклони вниманието от сълзите, които бършеше.
— Дова съобщава, че броят на предсмъртните слова е намалял още повече. Не е записала и едно вчера, а завчера — само две.
— Тогава Моелак действа — заключи кралят. — Вече е несъмнено. Гадината трябва да е била привлечена от нещо в западна посока.
Какво сега? Таравангян спира ли убийствата? Сърцето му копнееше за това — но ако можеха да открият още един проблясък за бъдещето, нещо, което да спаси стотици хиляди, нямаше ли да си струва това живота на малцината днес?
— Кажете на Дова да продължава с работата — нареди той. Най-малко беше очаквал, че тяхното обединение ще привлече предаността на един ардент. Диаграмата и членовете ѝ нямаха граници. Дова сама бе разбрала за работата им и те трябваше или да я въведат в нея, или да я убият.
— Ще бъде сторено — отвърна Адротагия.
Лодкарите ги прекараха край някакви по-гладки скали на края на залива и се впуснаха през водата. Мъжете бяха негови служители и част от Диаграмата. Той им се доверяваше, понеже трябваше да се доверява на някои хора.
— Проучила ли си другото нещо, което поисках? — попита Таравангян.
— Трудно е да се даде отговор за това — отговори Адротагия. — Невъзможно е да бъде измерена точната степен на ума на даден човек; дори твоите Изпитвания ни дават само приблизителни стойности. Бързината, с която отговаряш на въпросите, и начинът, по който го правиш… е, това ни позволява да отсъдим, но преценката ни е груба.
Лодкарите ги привързаха с въжета за каменистия бряг. Дървото стържеше по камъка с ужасен звук. Поне заглушаваше стоновете наблизо.
Адротагия извади от джоба си парче плат и го разгъна. На него имаше чертеж, с нанесени като гърбица точки — ниска черта вляво се издигаше до планински връх в средата и се спускаше в подобна извивка от дясната страна.
— Взех оценките ти от последните петстотин дни и дадох на всяка бройка между нула и десет — обясни Адротагия. — Изобразяване на това колко умен си бил в съответния ден, макар че, както казах, не е точно.
— Гърбицата близо до средата? — запита Таравангян и посочи натам.
— Когато си бил на средно умствено равнище — продължи Адротагия. — Както можеш да видиш, повечето време си там. Дните на пълен ум и на пълна глупост са редки. Трябваше да обобщавам от наличните данни, но смятам, че чертежът е донякъде точен.
Таравангян кимна и позволи на един от лодкарите да му помогне да слезе на брега. Знаеше си, че е бил по-често на средно умствено равнище, отколкото на някакво друго. От нея обаче той бе поискал да изчисли кога може да очаква друг ден като оня, в който създаде Диаграмата. Бяха минали години от онзи ден на свръхестествено майсторство.
Тя излезе от лодката и Мрал я последва. Адротагия пристъпи към него с плата.
— Значи ето къде съм бил най-умен — каза кралят и посочи последната точка в чертежа. Беше в десния край, много близо до дъното. Високо умствено равнище и неговото рядко срещане.
— Това е бил онзи ден, денят на съвършенството.
— Не — отсече Адротагия.
— Какво?
— Това е времето, в което си бил най-умен в продължение на последните петстотин дни — обясни тя. — Тази точка изобразява деня, в който си решил най-сложните оставени за теб от теб самия задачи и си измислил нови, които да бъдат използвани при бъдещите Изпитвания.
— Помня този ден — съгласи се той. — Тогава реших Главоблъсканицата на Фабризан.
— Да — потвърди тя. — Някой ден светът може и да ти се отблагодари за това, стига да оцелее.
— В този ден бях умен — рече той. Достатъчно умен, та Мрал заяви, че трябвало да го затворят в двореца, за да не разкриел истинската си природа. Таравангян беше убеден, че ако просто обясни положението си на града, всички ще се вслушат в гласа на разума и ще го оставят изцяло да направлява живота им. Беше съставил закон с изискването на всички хора с умствени възможност под средните да се нареди да се самоубият за доброто на града. Изглеждаше смислено. Бе предвидил, че може и да се съпротивляват, но прецени, че неотразимостта на довода ще им въздейства.