Зовът на барабана [bg]

— Не — каза тя и хвана по-здраво пушката, прикладът легна стабилно на рамото ѝ. — Но ще те прострелям в коленете и ще те оставя тук, ако не ми кажеш веднага какво става, по дяволите!

Той пристъпи от крак на крак, едрото му тяло се извисяваше пред нея, бледите очи я оглеждаха преценяващо. Тя блокираше вратата от край до край. Видя съмнението в позата му, промяната в положението на раменете, сякаш си мислеше дали да хукне към нея, и дръпна петлето на пушката със силно щрак!

Той стоеше на шест крачки от края на дулото; твърде далече, за да скочи и да го изтръгне от ръцете ѝ. Една крачка и тя щеше да дръпне спусъка. Не можеше да пропусне и той го знаеше.

Отпусна рамене.

— В склада горе е посипан барут и има фитили — каза Бонет, говореше бързо и рязко, нетърпелив да приключва. — Не знам колко време имаме, но взривът ще е мощен. За бога, пусни ме да изляза оттук!

— Защо? — Ръцете ѝ се потяха, но стискаха здраво пушката. Бебето се размърда, напомняне, че и тя няма време за губене. Но щеше да рискува една минута, за да разбере. Трябваше да разбере, защото зад нея лежеше тялото на Джон Грей. — Убихте един добър човек и искам да знам защо!

Той махна подразнено.

— Контрабандата! Със сержанта сме партньори. Аз му нося евтина контрабанда, а той ѝ слага печата на Короната. Краде лицензирани стоки и аз ги продавам на добра цена и после делим.

— Продължавай.

Той вече почти танцуваше от нетърпение.

— Един войник… Ходжпайл… се усети и започна да разпитва. Мърчисън не знаеше дали ще каже на някого, но не беше умно да чакаме, не и след като ме заловиха. Сержантът изнесе и последния алкохол от склада, замени го с бурета с терпентин и заложи фитили. Ако всичко се взриви, никой няма да разбере, че не е изгоряло брендито… няма да има доказателства за кражбата. Това е, това е всичко. Сега ме пусни.

— Добре. — Тя сведе пушката с няколко сантиметра. — Ами той? — кимна към падналия сержант, който започваше да сумти и мърмори.

Бонет се вгледа неразбиращо в него.

— Какво?

— Няма ли да го вземеш със себе си?

— Не. — Пристъпи настрани, искаше да мине покрай нея. — За бога, жено, пусни ме и бягай и ти! Горе е пълно със смола и терпентин. Ще гръмне като бомба!

— Но той е още жив! Не можем да го оставим тук!

Бонет я огледа с крайно раздразнение, после прекоси стаята с две крачки. Наведе се, измъкна кинжала от колана на сержанта и го прокара по дебелото му гърло, точно над коженото шалче. Силна струя кръв шурна по ризата на Бонет и по стената.

— Готово — каза, като се изправи. — Вече не е жив. Оставяме го.

Той хвърли кинжала, избута я настрани и скочи в коридора. Тя чуваше бързия му тропот по тухлите.

Цялата трепереше от шока, остана неподвижна за секунда, като се взираше в тялото на Джон Грей. Вълна от мъка мина през нея и стисна здраво утробата ѝ. Не усети болка, но всеки мускул се стегна; коремът ѝ се издуваше, все едно бе глътната баскетболна топка. Не можеше да си поеме дъх, не можеше да помръдне.