По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Как мина? — попита ван Дам.
— Ужасно — отвърна Райън. — Видях шестима или седмина души, които ще умрат. И едно дете. Кати казва, че ще има доста заболели.
— Как се справя тя?
— Много е потисната, но иначе всичко е наред. Да знаеш на какво направи един репортер…
— Знам, гледах ви по телевизията — информира го шефът на канцеларията.
— Вече?
— Излъчваха ви на живо. — Арни успя да се усмихне. — Изглеждаше страхотно. Загрижен. Страшно искрен. Каза чудесни неща за жена си. Дори се извини заради думите й — това наистина беше страхотно, Джак, особено след като и нейното изпълнение беше брилянтно. Самоотвержена, напрегната, точно както трябва да изглежда един истински лекар.
— Арни, това не е театър. — Райън беше прекалено уморен, за да се ядоса.
— Не, не е. Това се казва водачество. Лидерство. Някой ден ще се научиш как да го правиш… а може би не, по дяволите. Само продължавай, както я караш досега — посъветва го Арни. — Ти се справяш дори и без да го осъзнаваш, Джак. Просто не си блъскай главата с тия въпроси и всичко ще бъде наред.
Ен Би Си излъчи записа по целия свят. Колкото и да беше конкурентен новинарският бизнес, съзнанието за обществена отговорност се бе просмукало в професията и записът от краткия разговор с президента обходи света само за час.
Тя се бе оказала права още отначало, помисли си министър-председателката. Изобщо не го биваше за тази работа. Дори не можеше да стои изправен. Раменете му бяха отпуснати. Той дори остави жена си да говори вместо него, а тя беше изнервена и разчувствана, не можеше да се владее. Времето на Америка като първа световна сила беше на привършване, защото страната им страдаше от липсата на твърд водач. Тя не знаеше кой бе пуснал тази чума, но не беше трудно да се досети. Не можеше да е никой друг освен ОИР. Защо иначе щеше да ги събира в западен Китай? А сега, когато нейната флота в морето пазеше подстъпите към Персийския залив, тя вършеше своя дял от работата. И беше сигурна, че скоро ще бере плодовете от усилията си.
— Президентът ви е много разстроен — каза Цзян Хансан. — Това е разбираемо.
— Такова голямо нещастие. Приемете нашите най-дълбоки съчувствия — добави външният министър. Тримата, плюс преводачката, току-що бяха изгледали излъчения запис.
Адлер схващаше новините за епидемията малко бавно, но вече влизаше във форма. Налагаше се обаче да смени темата.
— Ще продължаваме ли по въпроса?
— Да — каза външният министър.
— Съгласна ли е нашата далечна провинция с нашето искане за компенсация?
— Не, за жалост. Според тях инцидентът се дължи на вашите разширени маневри. Погледнато в по-общ план, тази гледна точка не е напълно безпочвена — каза държавният секретар.
— Нашата гледна точка е друга. Ние провеждаме мирновременни маневри. Един от техните пилоти решава, че има удобен случай да атакува наш самолет, и в процеса на това друг техен глупав пилот разрушава авиолайнера. Кой може да каже дали това е нещастен случай, или не?
— Не е нещастен случай? — попита Адлер. — Каква възможна цел би преследвал такъв инцидент?
— Кой може да бъде сигурен в каквото и да било, когато си има работа с тези бандити? — отвърна с въпрос външният министър.
Ед и Мери Пат Фоли дойдоха заедно. Ед носеше някакъв навит плакат или поне така изглеждаше. Джак все още бе със зелените дрехи с емблемата на „Хопкинс“. После влезе Мъри, последван от инспектор О’Дей. Райън се изправи и стисна ръката му.
— Длъжник съм ви до гроб и съжалявам, че не можахме да се срещнем по-рано.
— Беше доста по-лесно в сравнение със ситуацията, пред която сте изправен вие — отвърна Пат. — Моето момиченце също беше там. Знаете ли, щастлив съм, че се оказах там. — Той се обърна. — Здравей, Андреа.
Прайс се усмихна за пръв път през деня.
— Как е дъщеря ти, Пат?
— У дома е с детегледачката. И двете са добре — увери я той.
— Господин президент? — обади се Гудли. — Нямаме и секунда за губене.
— Добре тогава, да започваме. Кой е пръв?
— Аз — каза шефът на разузнаването и сложи един лист върху масата. — Вижте.
Райън го взе. Беше някаква официална бланка на френски.
— Какво е това?
— Това са имиграционните документи и разрешението за освобождаване от митницата за един самолет. Проверете графата за идентификация, най-горе вляво.
— HX-NJA. Е, и? — запита ФЕХТОВАЧ.
Мери Пат разгъна и „плаката“ — всъщност голяма снимка — и каза: